Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 24

Гавинг замахна и започна да нанася силни удари. Усещаше как костите се трошат под острието, което бързо потъна в червено-сивия мозък. Така и не разбра кога животното спря да мърда. Дойде на себе си от веселото подвикване на Клейв:

— Гавинг, ти и Глори отговаряте за вечерята. Вие убихте звяра, вие ще го изчистите.

„Вие го убихте, вие ще го изчистите“… Една похвала, от която лесно може да се измъкне. Достатъчно беше да признае, че плячката го е наранила…

Джаян и Джини проникнаха в леговището на звяра и се заеха да правят огнище. Работеха бързо, умело, почти без думи, сякаш четяха мислите си. Другите останаха отвън и започнаха да къртят отломки от кората, за да запалят огъня. С помощта на въжетата и куките Гавинг и Глори придърпаха трупа на звяра пред входа на пещерата и се заловиха за работа.

Към тях се приближи Образования и предложи помощта си. Строго погледнато, той нямаше право на това, но беше изпълнен с желание, а и Глори беше изморена. Работеха бавно, оглеждайки любопитно странното същество, което убиха.

Образования отбеляза, че в него има онази особена тристранна симетрия, която се забелязва и в много други организми, обитаващи Мъгливия пръстен. Третото крило, разположено върху задната част на гърба, очевидно служеше за кормило. Докато предният чифт крила бяха двигателни и освен това (както ликуващо отбеляза Образования) служеха за уши. Отворите под всяко от тях се оказаха органи на слуха. Образования ги разряза и им ги показа. Крилата имаха свойството да се свиват като фунии и по този начин усилваха звука.

Животното беше от вида на ровещите. Крилата му бяха доста малки за продължителни полети. Всичко в Мъгливия пръстен малко или повече разчиташе на криле, но звярът пред очите им очевидно дебнеше плячката си от различни дупки. Дори хоботът му не беше достатъчно силен. Образования започна да търси жилото, което би трябвало да се намира на края му. Оказа се с размер на човешки пръст, забито дълбоко в раницата на Глори. Като го видя, тя почти припадна.

Отделиха ноктите му за Клейв. Той умееше да ги използва вместо остри краища на куките. Отделиха няколко къса месо, които щяха да сварят веднага. Други, значително по-големи парчета набучиха на пръти, за да ги опушат в дъното на дървената пещера.

Очите на Гавинг засмъдяха от изтощение. Лицето на Глори беше окъпано в пот.

— Спираме — промърмори той и постави ръце на раменете й.

— Работихте достатъчно — кимна и Клейв. — Идете да си почивате, а ние с Алфин ще разфасоваме останалото.

Нахраниха се до насита, после опънаха въжета пред пещерата. Вътре продължаваха с опушването на месото. От звяра беше останал един почти оголен скелет, с който препречиха входа.

— Какво е положението, граждани? — подвикна Клейв. — Как се справяме? Има ли ранени и болни?

— Мен ме боли навсякъде — каза Джиован и се усмихна на последвалите от всички страни подвиквания.

— Това да ти е болката… Глори, онова чудо успя ли да ти счупи някое ребро?

— Мисля, че не. Само охлузвания.

— Ясно — промърмори с лека изненада в гласа Клейв. — Никой не е паднал. Никой не е ранен. Да сме загубили някаква екипировка?