Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 21

Отстъпил водачеството на Клейв, Джиован се катереше упорито и равномерно, а от устата му се сипеха проклятия: срещу вятъра, срещу кората на ствола, срещу отдавна липсващия крайник… И Алфин може да е водач, помисли си Гавинг. Но кой знае защо той непрекъснато спираше и гледаше надолу.

Раменете и краката на Гавинг пламтяха от умора. Прекалено често правеше грешки, котките му коварно се плъзгаха.

Всеки прави грешки, когато е уморен. Гавинг видя как Глори се подхлъзна, падна и започна да се свлича. Задържа се за един ръб на кората два-три метра по-надолу, с цената на огромни усилия. Отчаяно притисната към ствола, тя безпомощно наблюдаваше приближаването на Гавинг.

Беше почти парализирана от страх.

— Хайде, тръгвай — промърмори Гавинг. — Аз ще съм зад теб и ще те хвана, ако случайно се подхлъзнеш отново.

Тя погледна надолу, кимна и трескаво запълзя. Движенията й бяха неравномерни и някак конвулсивни, хабящи твърде много енергия. Гавинг забави темпото.

Глори скоро се подхлъзна отново. Гавинг се вкопчи в кората, протегна ръце и притисна хълбоците й към дървото. Залепена за ствола, тя дишаше тежко. След секунди набра сили и отново запълзя нагоре.

— Някой да е жаден? — извика Клейв и се обърна назад да огледа подчинените си.

Отговорът беше твърде очевиден. Разбира се, че бяха жадни.

— Завийте на изток — подхвърли Клейв. — Там ще намерим нещо за пиене.

Постоянно течащата вода беше издълбала канал по източната страна на ствола. Широк петдесетина метра и почти сух. Тук облаци минаваха рядко, влагата от тях кондензираше по кората, а вятъра и Кориолисовите сили я превръщаха в няколко жалки вадички, стичащи се надолу, към източния край на Туфата Куин.

— Внимавайте — обади се Клейв. — Много е хлъзгаво, вероятно ще се наложи да забиваме клинове.

— Насам! — извика високо над главите им Образования.

Групата предпазливо се насочи към него. Огромен къс скала се беше забил в дървото, вероятно преди стотици или хиляди години. Стволът го беше погълнал до половината. По този начин се беше образувало нещо като удобна платформа, край която потокът се разделяше на две. Клейв започна да забива клинове и когато Мерил и Джаян най-сетне се присъединиха към групата, между тях вече се бяха проточили удобни обезопасителни въжета.

Мерил се просна по очи, гърдите й напрегнато се вдигаха и отпускаха. Джаян й донесе вода.

Глори лежеше на скалата със затворени очи. По едно време се надигна и запълзя към дясното разклонение на потока. Там спря и се извърна към Клейв:

— Има ли някакви ограничения?

— В смисъл?

— Колко можем да пием. Тази вода отива в…

Клейв се изсмя и изведнъж заприлича на Председателя, по време на Празника на полугодието.