Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 23

Постепенно знакът на племето се очерта: дълбок и ясен. Вятърът духаше право върху тях и Гавинг почувства познатата болка в ушите си. Започна да преглъща и се разрови в спомените си. Те се появиха заедно с очакваното пропукване в ушите: за пръв път болката го връхлетя няколко дни след преминаването на Голд, в нощта преди първата му алергична криза.

Напоследък той почти не се сещаше за онази агонизираща болка в очите и носа. Той просто живееше с нея. Но никога не си представяше как ще се събуди на склона на дървото. Представяше си как се катери сляп…

Това го отвлече за малко, докато едно дебело въже с цвета на дървото се надигна от кората и се уви около кръста на Глори.

Глори изпищя. Гавинг я видя да се притиска към кората, като че ли не искаше да види какво става с нея. Въжето я дърпаше настрани, надалеч от него. Бръкна в раницата и измъкна харпуна си. Заобиколи пълзешком Глори и се насочи към живото въже.

Изгубила опора, Глори отново изпищя. Сега само живото въже я задържаше да не падне. Гавинг не посмя да го промуши. Насочи се към началото му, докато то продължаваше да се увива около тялото на жената.

В дървото имаше дупка. В полумрака се виждаше удебелението на живото въже, украсено с едно немигащо око. Гавинг замахна. Клепачът трескаво се затвори, пипалото потръпна. Усети удара на харпуна с цялото си рамо.

От огромната уста излетя грозен писък. Живото въже се разтърси и направи опит да отхвърли Глори встрани. Тя сама се спаси — оказа се, че е забила собствения си харпун в кафявото въже и се държеше здраво, с двете си ръце. Въжето се изви и се опита да нападне Гавинг.

Устата беше пълна с остри, триъгълни зъби. Гавинг измъкна харпуна си със завъртане, като че ли беше тренирал това цял живот. Насочи острието под зъбите, целта му беше гърлото. Устата се затвори с щракане, харпунът се блъсна в зъбите. Замахна отново към окото.

В мрачната дупка нещо потрепна. Устата се разтвори невероятно широко, после от дупката излетя някаква черна маса. Гавинг едва успя да отскочи встрани и да избегне сблъсъка, който щеше да го размаже. Звяр с размерите на колиба излетя в небето. Имаше три къси, дебели крака, съоръжени с огромни извити нокти. Късите крила се разпериха, единият крак се изви към него, но не успя да го стигне. Гавинг с изненада забеляза, че въжето всъщност представляваше част от носа на животното.

Помисли, че звярът иска да избяга. Но на десетина метра от бърлогата, той се обърна с изненадваща бързина. Гавинг насочи харпуна си напред и се притисна към кората на дървото.

Бясно размахало крила, животното правеше напразни опити да се отдалечи. Появи се атакуващия екип, в пълен състав. Въжета полетяха към тялото на Глори и дългия нос на звяра. Клейв издаваше заповеди на висок глас, едновременно с това дърпаше здраво, хванал едно въже заедно с Джини и Образования. Успяха да завъртят звяра така, че краката щръкнаха извън дървото. После го придърпаха и насочиха харпуни в главата му.