Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 148

Реакциите бяха красноречиви и тя се усмихна:

— Аз също не бих го сторила… Уморена съм. По-лесно е да стигнем някое друго дърво, където ще закотвим КАРМ. Там ще си направим нова помпа и водата няма да е проблем…

— Ние, естествено, бихме предпочели джунглата — обади се Илза.

— Да, ама сте само трима, докато ние сме девет! — наежи се Мерил. — Хич и не си го помисляйте!

— По-спокойно, Мерил — рече Лори и се извърна към Илза: — Сигурна ли си? Вероятно защото ти харесва да придвижвате джунглата, така ли?

Илза сериозно кимна с глава, а Антон добави:

— Това е едно от нещата, които харесваме на живота в джунглата.

— Но можете да го правите само веднъж на двадесет години — отбеляза Лори. — Докато ние можем да закотвим носителя… КАРМ, в средата на всяко дърво-интеграл и да го задвижим когато и където пожелаем.

— Нима същото не важи и за джунглата?

— Може би, ако ми посочиш къде ще закрепим КАРМ…

Антон се замисли.

— Може би към фунията?… Не, тя бълва пара когато си пожелае… — На лицето му изплува усмивка: — Все пак вие сте мнозинство… Затова приемаме вашите предпочитания. Избираме дърво!

Спряха се на редица от осем сравнително малки дървета, дълги между тридесет и петдесет километра. Без да се допита до никого, Образования се насочи към най-голямото от тях, задейства предните двигатели и увисна над западната страна на вътрешната туфа.

Туфата беше дива. Едно поточе се стичаше надолу по ствола направо в устата на дървото. Потърси с поглед заоблените форми на изоставени стари колиби, но не откри нищо. Зеленината около устата на дървото никога не беше подрязвана, нямаше пътеки за погребални церемонии или за пренасяне на боклук. Нямаше следи от земен живот; нямаше дори плевели.

— Май ние сме първите тук — подвикна весело той. — Лори, казвай как да приземим това чудо!

— Ти управляваш.

Образования започна да разсъждава на глас:

— Според мен ще е най-добре да го закрепим към ствола и да слезем.

— А защо да не се качваме?

— Това сме го вършили и преди. Клейв може да поведе хората надолу, а Гавинг и аз ще изчакаме на КАРМ, готови за спасителна операция. Ще ви последваме едва когато приключите със слизането. Катерили сме се и преди…

— Почакай — обади се Клейв. — Това ще отнеме дяволски много време. Мисля, че е време да престанеш да се правиш на глупак и трябва да ни приземиш до устата на дървото.

— Ами ако я запалим?

— Тогава ще пробваме на друго дърво.

При предложението да се приземят край устата на Дървото Лондон, Лори направо пощуря. Сега само потри очи. Беше прекалено изморена…

Така се чувстваха и останалите. Бяха преживели твърде много шокове, бяха се сблъскали с прекалено много изненади. Клейв е прав: всяко забавяне ще им донесе допълнителни мъки, освен това наоколо имаше предостатъчно дървета-интеграли.

Нямаше подходящо място за приземяване в тази пустош. Навсякъде се виждаше само зеленина, суша очевидно липсваше. Дали наистина ще се запали?

Образования насочи КАРМ към устата на дървото и го вкара в зеленината. Достатъчно навътре, за да се задържи. Разтърсени от съприкосновението, крушенците побързаха да излязат навън и веднага се заеха да гасят пламъците наоколо.