Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 150

Лори нито кимна, нито отговори.

— Сега не ме карай да бързам — въздъхна той. — Трябва да помисля… А после, като заспя, спокойно можеш да ми забиеш един харпун в корема.

Тя мълчеше и чакаше. А той започна да разбира защо се дразни от нещастието й. Защото изпитваше чувство на вина и тя го усещаше много добре. Едва ли човек търси точно това у партньора си!

Друг въпрос: Иска ли съпруга? Винаги си беше мислил, че иска… Но сега, при седем жени и пет мъже в Безименната Туфа?… Сред това прекалено рехаво население неженения мъж няма никакви шансове. Докато той имаше възможност да си избере съпруга… И тъй, коя да бъде тя?

Гавинг и Миния вече са женени. Клейв имаше здрава връзка с Джаян и Джини, която близначките очевидно харесваха. Антон, Деби и Илза вероятно са оставили партньори в Щатите Картър, но това не им пречеше да се поогледат и тук… Антон май не беше на тази вълна, докато Дори Деби и Илза да бяха свободни… Някоя и друга лудория вероятно би била забавна, но те изглеждаха прекалено странни за вкуса на Образования. Следователно, какво остава? Май само Лори…

Следващите си думи каза с убеждението, че ще получи отказ:

— Лори, ще ми простиш ли, че убих Кланс?

— Прави ми впечатление, че употребяваш думата убийство, а не някоя друга…

— Това, което стана, не може да бъде наречено война. Зная какво означаваше той за теб, Лори. И по тази причина настоявам за отговор.

Тя се разплака. Образования остана в същата поза, просто давайки й възможност да го ликвидира… Сега или никога, Лори! Ти можеш да решиш всичко. Или аз, или Марк, няма друг. Може би и на Марк давам нова причина да пожелае смъртта ми. Но дали желая да поема този риск?

Тя се обърна, очите й се заковаха в неговите.

— Прощавам ти убийството на Кланс.

— Тогава да вървим в КАРМ и да обявим брака си. По пътя ще намерим свидетели.

Клейв надникна в устата на дървото.

— Долу виждам камъни и това е добре. С тях ще изградим огнище и ще изпечем водните птици, които хвана Гавинг. Разчистете малко зеленина, за да освободим пространство. Къде ще направим Трапезарията?

Наоколо нямаше много граждани, а и тези, които бяха тук, изобщо не го слушаха…

— Хей, по дяволите! — извиси глас той. — Трябва да се организираме! Предстои ни много работа: резервоар, тунели, колиби и клетки… Ако не намерим пуйки, ще хванем тъпчовци, или нещо друго… Имаме нужда от всичко. Рано или късно ще трябва да направим асансьори до средата на дървото, защото там ще трябва да закотвим КАРМ. Но засега…

Прекъсна го Антон, легнал по гръб в зеленината, в прегръдките на двете високи жени:

— Клеееейв! Защо не нахраниш дървото!

Клейв се засмя. Това като че ли беше всеобщото мнение.

— Добре, граждани, почивайте… Ние сме у дома.

За добро или зло, те бяха живи и в безопасност. Намираха се на две трети от разстоянието до Света на Голдблат, около някаква маса с различни форми на живот при точката L4. И щяха да помнят Кенди.