Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 147

Забременяването е част от миналото. Всеки човек има минало, но това едва ли се отнасяше за тези граждани тук, отдалечени на стотици хиляди километри от своите домове, останали далеч назад, отвъд ураганите на Голд. За тях миналото не означава нищо, безвъзвратно погребано. Но не и за нея, тъй като тя щеше да има дете. Доскоро дори не се надяваше, че това ще й се случи някога. Как ли се чувства Гавинг?

— Никой не споменава нищо за Шарлс Дейвис Кенди — каза Мерил.

— Че защо трябва да го споменаваме? — учудено я погледна Деби. — Никога досега не беше ни досаждал, едва ли ще го прави и в бъдеще.

— Все пак не е малко да видиш Проверяващия… Ще има за какво да разказваме на децата си. След всичките тези години той трябва да е истински мъдрец!…

— Ако не е луд и ако не ни е излъгал…

— Изложи фактите вярно — обади се Образования. — И ние се хванахме за думите му… Може би има само касети, като мен. Едно джудже Учен, захвърлено във вселената на борда на своя КАРМ… Такива замалко не станахме и ние… Мисля, че едва ли е толкова голям мъдрец, след като не усети лъжата за Марк…

— Лъжата мина, защото аз бях блестящ — засмя се Сребърният мъж.

— Това е вярно, но аз все още се питам защо го направи…

Джуджето отговори след пауза от няколко вдишвания:

— Сам разбираш, че не мога да подкрепя революция, вдигната от трупоносци.

— Това го разбирам. Но защо скри истината от Кенди?

— Защото не му влиза в работата, който и да е той.

— Ясно… Очевидно разполага с някои много интересни машинарии. Може би е залостен на борда на самата „Дисциплина“… Много бих искал да я зърна…

Лори дори не направи опит да се включи в изпомпването. Просто стоеше във водата и разкършваше пръсти, сякаш да провери дали ще я заболят. По едно време изпита страх, но сега всичко беше отминало.

— Ако бих могла да получа „Дисциплина“, изобщо няма да се занимавам с тоя Шарлс Дейвид Кенди! — промърмори тя. — Той е нагъл и арогантен тип, който ни заповяда да убием Марк, както се убива пуйка. Държеше се така, сякаш сме някакви каторжници!

Всички се засмяха, дори и Марк.

Три часа по-късно никой не си чувстваше ръцете. Синият индикатор показваше H₂O: 260.

— Достатъчно ли е? — извърна се Образования към Лори.

— Вероятно да — кимна тя. — Поне за това, което сме замислили…

— Питам се дали не можем да се върнем у дома… — проточи Деби.

Клейв само изсумтя, очите му се насочиха към Лори.

— Страхувам се, че никога няма да намеря Дървото Лондон — неохотно отвърна тя. — А Щатите Картър са още по-малки. И двете останаха отвъд Голд. Ще се наложи да потеглим на запад, да излезем извън Мъгливия пръстен и да използваме отново привличането на Голд. Нима сте готови да повторим този кошмар?