Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 146

— Хайде, Джефър — върна го в действителността Лори. — Никой друг не знае как се прави това. Вземи двама бунтовници с по-яки дробове.

Той я погледна с недоумение, после я последва към кърмата. Не попита нищо, секунди по-късно се сети защо споменава за мъже с яки дробове.

— Клейв, Антон, трябват ни силни мъже — извика той. — Вземете меховете… — Извърна се към Лори и добави: — Това е по-добре от дробове, Учен.

— Добре, ще се задоволим и с мехове — кимна Лори. — Но ако беше се погрижил за по-добра организация на своя бунт, би трябвало да демонтираш помпата и да я вземеш на борда.

Нямаше как да те питам, усмихна се мълчаливо той. Тя отвърна на усмивката му и той я погледна с уважение. Не всеки може да запази чувството си за хумор след ужасите на пътешествие като тяхното.

Лори се зае да закрепва маркуча към задната стена, а Образования грабна другия край и се насочи навън. От мрежите на корпуса нямаше дори следа. Всичко беше изгоряло без остатък. Превърза се с един колан и скочи към водата, която беше само на няколко метра от КАРМ. Последваха го Клейв, Джини и Джаян, всички здраво завързани.

Останалите също започнаха да излизат. Антон беше измъкнал Марк от металния скафандър и предвидливо го беше привързал към себе си. Мерил, Илза, Деби… Наскачаха във водата и започнаха да пият. Едва сега Образования усети жажда. През цялото време на полета не беше дори помислил, че някой може да е жаден. Потопи глава във водата и засмука с такава сила, сякаш имаше намерение да изпие езерцето. Предните фарове на КАРМ хвърляха весели отблясъци във водата. Издърпа се на повърхността едва когато усети, че дробовете му ще се пръснат. Другите също пиеха, пляскаха във водата и щастливо се смееха.

Нима Лори остана сама в КАРМ?

Очакваше всеки миг машината да заработи, да префучи над езерцето, бълвайки огън. Тогава това, което беше останало от племето, ще трябва да избира между смъртта от изгаряне и удавяне. В следващия миг я видя да излиза, следвана по петите от Гавинг и Миния. Въздъхна с облекчение, засрамен от собствената си небрежност. После тръсна глава и се закле да не я изпуска от очите си.

Лори скочи във водата, пристъпи към джуджето и му каза нещо. После започнаха да се мият. Антон остана край тях и внимателно ги наблюдаваше. Движенията на Лори бяха резки, изпълнени с напрежение. Вероятно се дължат на напрежението и премеждията по завръщането, рече си Образования. Подозренията му изведнъж започнаха да изглеждат глупави. Не, дори жена с волята на Лори не би могла да замисля нов бунт… Вероятно още дълго и тя ще сънува кошмари.

Работеха на смени, прибягвайки до примитивна техника. Тикаха маркуча в гърлото на мяха, изчакваха го да се напълни и след това го изливаха в резервоара. Бавна и изморителна операция, въпреки че използваха три мяха.

— Ръцете отказват да ми се подчиняват — обади се по едно време Миния и подаде мяха си на Мерил. Беше работила далеч повече от останалите, използвайки силата на стоманените си мускули. Мускули на стрелец… Гавинг се беше отделил на известно разстояние и стоеше във водата без да помръдва. На колана му вече се полюшваха четири от странните гъвкави водни птици, покрити с люспи. Миния му хвърли продължителен поглед. Какво ли мислеше за детето, което расте в утробата й?