Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 145

Отзад се разнесе вик на болка. Клейв не беше успял да се задържи и сега Сребърния мъж го крепеше с ръка през гърдите.

Джунглата бързо се стопи, но Образования все пак успя да зърне алени цветя, над които кръжаха птици. Лори коригира курса, носът отново се насочи напред. Широко около километър езерце почти се блъсна в тях, по корпуса звъняха безброй капки. Пред тях имаше все повече пречки.

На пътя им се изпречи нещо, което наподобяваше зелена паяжина. Вероятно беше част от дърво-интеграл, покрита с дива туфа. Зеленината се губеше в далечината, а стволът свършваше рязко, сякаш пречупен. Сред крехките клонки пърхаха дребни птички. Над тях се виеха птици-саби със заплашително разперени криле. Образования се втренчи с любопитство в растението, но не успя да го разгледа добре, тъй като Лори профуча покрай него.

— Лори? — погледна я с тревога той.

— Свърши! — въздъхна тя. — Господи, колко съм уморена! Поеми управлението, Джефър.

— Добре, а ти си почини…

Лори разтърка очите си с юмрук, а Образования докосна сините чертички, за да намали скоростта. С това се задейства и регулацията на температурния режим. В кабината вече беше толкова горещо, че ако не беше смразяващият студ в началото на спускането, всички отдавна биха припаднали от жега.

Обърна се и огледа пътниците. Шестима от Племето Куин, плюс още шестима чужденци. Това беше всичко, те щяха да основат ново племе…

— Върнахме се — обяви той. — Не зная къде точно, но се върнахме! Всички ли са живи? Някой нуждае ли се от медицинска помощ?

— Ти успя, Лори! — извика Мерил. — Доживяхме да ожаднеем!

— Имаме съвсем малко гориво и никаква вода — каза Образованият. — Трябва да открием някое езерце, а след това ще си изберем дом.

— Отвори вратите — обади се Джаян, освободи се от коланите и тръгна назад, следвана от Джини.

— Защо?

— Хорс…

— Ясно.

Въздушният шлюз изпъшка и в кабината нахлу лек ветрец, ухаещ на свежест и чистота. Едва сега Образования си даде сметка каква воня са дишали. Вътрешността на КАРМ тежеше от смрад. Вонеше на разлагаща се плът и пот.

Близначките освободиха трупа от въжетата, по лицата им се изписа отвращение. Завлякоха го до отворения шлюз и ги изтикаха навън. Образования изчака да изхвърлят и костите от рибата-сьомга, после включи двигателите на кърмата. Тялото на Хорс се понесе в небето. Ако някога срещна призрака му, едва ли бих могъл да го излъжа, че съжалявам, въздъхна той. После отново се подсети да не използва главния двигател…

Езерцето беше огромно. Въртеливото му движение беше достатъчно силно както за характерната капкообразна форма, така и за откъсването на стотици дребни, по-малки езерца. Образованият си избра едно от тях, голямо приблизително колкото КАРМ. Носът на кораба бавно докосна сребристата сфера.

Насочи поглед към водата и затаи дъх. Езерцето беше пълно с някакви странни същества, които дишаха вода и приличаха на издължени сълзи с миниатюрни крила. Той включи предните светлини и водата заблестя. Вътре имаше цяла джунгла и плуващите водни птици се носеха на ята между растенията.