Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 144

Вече е твърде късно. Дори да им зададе курс към смъртта, йонизацията би могла да го измени. И тогава те ще оцелеят… Ще започнат да разказват какви ли не небивалици за могъщия, но лековерен Кенди, когото са успели да сплашат. А ако загинат? Тогава Кенди ще си остане една легенда, която избледнява във все по-мъглявото минало.

КАРМ продължаваше да потъва в огнения въртоп на атмосферата. Скоро информацията изчезна, дори сензорите в кабината престанаха да изпращат своите сигнали…

Пред носа се появи синкав пламък, прозрачните му струи облизваха корпуса. Образования усещаше топлината направо с лицето си. Разбра, че скоро отново ще започнат да губят въздух, тъй като черният лед около рамката на сводестия екран започна да се топи и не след дълго се превърна в черна, кипяща кал. Но сгреши. Стана обратното: свистящият нажежен въздух пред носа на КАРМ започна да влиза в кабината.

Към тях летяха всякакви тела. По-дребните дори не се усещаха. Петната от кръв почерняха и започнаха да се изпаряват. Но по-големите предмети бяха опасни и трябваше да се избягват.

Ръцете на Образования стискаха облегалките на креслото. Даваше си ясна сметка, че няма смисъл да прави опити за управление на КАРМ, това само би влошило нещата. С това се занимаваше Лори, а той просто я наблюдаваше със стаен ужас. От стиснатите зъби и напрегнатата й поза личеше, че е на прага на истерична криза. Пръстите й бяха свити като нокти на граблива птица, личеше, че се колебае. Ръката й се плъзна към пулта за управление, после се отдръпна… Втори, трети път. След това изведнъж натисна сините чертички. Пръстите му изтръпваха, когато тя твърде бавно реагираше на опасностите.

Накара пътниците да заемат място в креслата. Постигна го с цената на доста крясъци, въпреки възраженията им. Тялото на Хорс беше прикрепено към задната стена, до него Марк — Сребърният човек, също се вкопчи в куките с нечовешка сила. Клейв повтори движенията му, готов да се закълне, че собствената му сила е достатъчна. Всички други, дори и гигантите от джунглата, се бяха вързали в креслата, които все пак предлагаха някаква защита. Влизането в атмосферата нямаше нищо общо с онова, което бяха изпитали при включването на главния двигател. Сега въздухът се опитваше да разбие КАРМ на късчета горящ метал.

Образования остави управлението в ръцете на Лори, правилно преценил, че тя ще се справи по-добре. Ако не за друго, то поне защото половината от живота й беше преминал на борда на КАРМ. Стиснал ръчките на креслото, той седеше и чакаше всеки момент да бъде размазан като буболечка.

КАРМ се движеше на изток и навътре. Гледани от този ъгъл, дърветата-интеграли приличаха на къси, едва забележими зелени чертички. Но Лори успя да ги засече и включи двигателите. Зелена пухкава маса изскочи точно пред носа на КАРМ и тя светкавично увеличи тягата на левите двигатели. Корабът с нежелание се подчини и започна да завива, разтърсвайки се от страничната атака на нажежения въздух. Включиха се и предните мотори, КАРМ видимо забави скорост. Но това не беше достатъчно и зеленото петно изведнъж се превърна във връхлитаща джунгла.