Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 14

Западно от устата се простираше само небе. То ги заобикаляше почти отвсякъде и тук, на най-западния край на клона, духаше страшно. Майките покриваха бебетата с туниките си. Сред гъстата зеленина около устата на дървото племето Куин наподобяваше алените ягоди, които растат сред туфите.

Мартал беше положена в средата, до долния ръб на фунията. Около нея бдяха четирима от близките й. Гавинг се взираше в лицето на покойницата. Спокойно е, но не съвсем, помисли си той. В отпуснатите черти все още се долавяше нещо от преживяния ужас. Раната беше в горната част на бедрото й — дълбок разрез, причинен не от свредлото, а от ножа на Учения, с който се е опитвал да го извади.

Свредлото представляваше тънко и дребно същество, не по-голямо от пръст на човешки крак. Появяваше се внезапно, носено от поривите на вятъра. Твърде бързо, за да бъде забелязано. Забиваше се в живата плът с невероятна лекота, влачейки след себе си дългата връв на червата. Ако не се вземеха незабавни мерки, то бързо пробиваше тялото на жертвата си и изскачаше от другата страна, трикратно наедряло. Червата оставаха вътре в раната, задръстени от оплодени яйца.

Гавинг усети как започва да му се повдига. Гледката на покойницата му дойде твърде много. Седмиците на недоспиване и разбунтуваният стомах от противното месо на мусрума свършиха останалото.

Харп се изправи до него, стигаше му до раменете.

— Съжалявам — рече.

— За какво? — попита Гавинг, въпреки че разбираше какво иска да каже.

— Нямаше да ходиш, ако Лейтън беше жив.

— Мислиш, че това е наказание от страна на Председателя? И аз си помислих същото, но… Ти няма ли да ходиш?

Харп разпери ръце, като че ли не можеше да намери подходящи думи.

— Имаш много приятели.

— Знам, аз съм добър разказвач. Може би това е причината.

— Можеш да се пишеш доброволец. Представяш ли си какви истории ще можеш да разказваш след това?

Харп отвори уста, затвори я и сви рамене.

Несигурността на Гавинг изчезна. Вече знаеше какво става: Харп просто се страхуваше.

— Не мога да разбера каквото и да е било — подхвърли той. — Ти научи ли нещо?

— Една добра и една лоша новина. Лошата е, че ще бъдете девет души, вместо първоначално определените осем. Деветият си ти. Добрата все още е само слух: водач ще е Клейв.

— Клейв?

— Самият той. Вероятно… Май наистина ще се окаже, че Председателя гледа да се отърве от всички, които не харесва. Той…

— Клейв е най-добрият ловец в туфата. Той е зет на Председателя.

— Да, но не живее с Мейрин. Освен това… имам известни предположения.

— Какви?

— Твърде сложно е — поклати глава Харп и започна да се отдалечава. — Освен това може и да греша…

Мъгливият пръстен се виждаше като бяла линия, която излиза от светлосиньото небе и се стеснява в посока запад. По-нататък по дъгата се виждаше Голд — едно вълмо от бушуващи назъбени вихри. Погледът му се премести към Вой. Блестяща точка, като диамант в пръстен, разположена точно отдолу… Сега беше по-контрастна и светла, отколкото в детството на Гавинг. Тогава Вой беше по-замъглен и неясен.