Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 15

При преминаването на Голд, Гавинг беше на десет години. Спомняше си как мразеше Учения заради неговите предсказания за нещастия и заради страховете, които пораждаха тези предсказания. Ураганните ветрове бяха достатъчно ужасни… Но Голд премина и ветровете поутихнаха.

Алергията го нападна няколко дни по-късно.

Сегашната суша настъпи постепенно, в течение на няколко години. Но Гавинг усети настъпващото бедствие почти веднага. Остра болка пронизваше очите му като нажежена игла, носът му непрекъснато течеше, гърдите му се стягаха. Това е следствие от сухия и разреден въздух, беше казал Учения. Някои можеха да издържат, други не. Вероятно преминаването на Голд беше променило орбитата на дървото и то се бе доближило до Вой, оставяйки далеч назад медианата на Мъгливия пръстен. На Гавинг му беше наредено да спи над устата на дървото, където минаваха поточета. Това беше преди поточетата да пресъхнат със стряскаща бързина.

Вятърът също се усили.

Винаги духаше право в устата на дървото. Туфата Куин пускаше широки зелени платна по течението, за да улови всичко носено от него. Вода, прах и кал, насекоми или по-големи животни се филтрираха директно от зеленината или се заплитаха в клончетата. Гръбначните клони бавно се изместваха напред, на запад по клона, докато постепенно всичко се плъзгаше към ненаситното гърло на огромната конична яма. Дори старите колиби мигрираха към устата на дървото, за да бъдат смачкани и погълнати. Налагаше се да се строят нови през няколко години.

Всичко се движеше към устата на дървото. Хората бяха преградили потоците, които течаха надолу по ствола. По този начин водата стигаше до ямата едва след като бе използвана за готвене, миене и естествени нужди. Мнозина от жителите идваха да се облекчат направо в ямата, или както казваха: „да нахранят дървото“.

Нарът от гръбначни клони, на който беше положена Мартал, вече се бе придвижил няколко метра надолу по склона. Роднините й се бяха отдръпнали до ръба и се изправиха около Алфин — пазителя на устата.

Още от малки децата се учеха да се грижат за дървото. Гавинг си спомняше как беше носил събираните по цял ден пръст, тор и боклук в устата на дървото, като преди това внимателно отстраняваше камъните. Те имаха друго приложение — най-често като оръжие срещу дребни паразити. Тази дейност не му допадаше кой знае колко, защото Алфин беше ужасен началник. Но доста от паразитите ставаха за ядене. На клона се отглеждаха и някои култури, пренесени от Земята: тютюн, царевица, домати. Трябваше да бъдат прибрани навреме, преди дървото да ги погълне.

Времената ставаха все по-тежки, минаващата плячка се превръщаше в събитие. Дори насекомите измираха. Нямаше храна за племето, дървото и насекомите разчитаха единствено на отпадъци. Посевите загинаха почти напълно. Клонът се оголи на половината и там вече не никнеше нова зеленина.