Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 13

— Закуската за утре — каза той вежливо. — Къде е Лейтън?

— Загубихме го — каза Харп, преди Гавинг да изтърси „Мъртъв“.

Председателя беше като поразен.

— Как? — След това добави: — Чакайте, първо се нахранете.

Това беше общоприета учтивост за завръщащите се ловци, но за Гавинг забавянето бе мъчение. Дадоха им изгребаната супа от шушулки и пуешко месо. Беше само няколко хапки. Докато се хранеха в тях бяха впити гладни погледи, затова те се помъчиха да ядат колкото се може по-бързо и да върнат кратунките.

— Говорете сега — каза Председателя.

Гавинг беше доволен, че Харп започна да разказва.

— Тръгнахме с другите ловци и се катерехме по ствола. Подадохме главите си в небето и видяхме оголения ствол да отива в безкрайността…

— Синът ми е мъртъв, а тебе те избива на поезия?

Харп скочи.

— Моля за извинение. От нашата страна на ствола нямаше нищо, нито опасност, нито спасение. Започнахме да заобикаляме ствола. След това Лейтън видя птица-сабя, далеч на запад, която вятърът носеше към нас.

Председателя едвам се удържа.

— Вие сте преследвали птица-сабя?

— В Туфата Куин цари глад. Много сме навътре, твърде навътре към Вой, така казва и самият Учен. Никакви зверове не летят наблизо, нито пък вода се стича по ствола…

— Не съм ли и аз самият достатъчно гладен, за да мога да го усетя. Всяко бебе знае, че е по-добре да не се закачаш с птица-сабя. Добре, продължавай.

Харп им разказа всичко, само намекна за неподчинението на Лейтън и го представи като обречен герой.

— Видяхме вятърът да отнася Лейтън и птицата-сабя на изток, покрай оголен клон дълъг километър, след това нататък. Нищо не можехме да направим.

— Въжето му с него ли беше?

— Да.

— Може да намери някъде покой — каза Председателя. — Някаква гора. Друго дърво… може би ще успее да хвърли котва на медианата и да слезе… Е добре, но за племето Куин той е загубен.

Харп каза:

— Изчакахме с надеждата, че Лейтън може да намери някакъв начин да се върне, да се измъкне и да се закотви някъде по стеблото. Минаха четири дни. Не видяхме нищо освен мусрума, който се носеше от вятъра. Хвърлихме куките си и го уловихме.

Председателя го погледна с отвращение. Гавинг почувства мисълта му: „Разменили сте сина ми за месо от мусрум?“. Вместо това Председателя каза:

— Вие сте последните ловци, които чакахме да се върнат. Трябва да знаете за днешните събития. Първо, Мартал беше убита от свредло.

Мартал беше възрастна жена, леля на бащата на Гавинг. Сбръчкана и вечно заета, за да говори с деца, тя беше главната готвачка на племето Куин. Гавинг се помъчи да не си представя как животното се забива във вътрешностите й. Той все още потрепваше, когато Председателя каза:

— След пет дни ще се съберем за сбогуването с Мартал. Второ: Съветът реши да изпрати цяла ловна експедиция нагоре по ствола. Не трябва да се връщат без средства за оцеляването ни. Гавинг, ти ще отидеш с експедицията. Ще бъдеш подробно осведомен за задачите си след погребението.

Глава втора

Сбогуването

Устата на дървото беше фуниеобразна яма гъсто обрасла с мъртви клони. Жителите на Туфата Куин се бяха настанили на извивката над почти вертикалния ръб. Петдесет или може би малко повече се бяха събрали да се сбогуват с Мартал. Почти половината бяха деца.