Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 16

Алфин се грижеше за устата на дървото откакто Гавинг се помнеше. Беше мрачен старец, който по една или друга причина мразеше половината племе. Някога Гавинг се страхуваше от него. Той придружаваше всички погребения, но днес изглеждаше наистина смазан от скръб.

Денят гаснеше. Яркото петно на слънцето се снижаваше и помътняваше. Не след дълго то щеше да се слее с небосвода на изток и да: възвърне яркостта си. Появи се Председателя, грижливо завит и забулен, за да се пази от светлината. Придружаваха го Учения и Образования. Този последният беше русо момче, четири години по-възрастно от Гавинг, но сериозно и изпълнено с достойнство. Дали е надут, или му е мъчно за Мартал, запита се Гавинг.

Учения беше облечен в древна широка работна дреха — нещо като униформа, съответстваща на сана му. Състоеше се от две парчета избеляла синя тъкан с шарки на едното рамо. Стоеше му зле. Панталоните стигаха едва до колената му; под туниката се виждаше ивица гол корем, обрасъл със сиви косми. Служил на безброй много поколения, странният лъскав плат най-сетне беше започнал да показва признаци на износване и Учения го обличаше само при официални поводи.

Гавинг изведнъж реши, че Образования беше прав — старата униформа щеше да отива идеално на Харп.

Учения започна да възхвалява последния принос на Мартал за благото на дървото, като напомни на присъстващите, че един ден и те ще трябва да изпълнят това задължение. Беше кратък и отстъпи настрана, за да направи място на Председателя.

В речта нямаше дори намек за лошия нрав на Мартал. За сметка на това бяха изтъкнати готварските й умения. След това премина на темата, която очевидно го вълнуваше повече: загубата на собствения му син, който никога няма да се върне на Туфата Куин, независимо къде се намира сега. Говори дълго, а през това време мислите на Гавинг се рееха.

Четирите млади момчета следяха внимателно словото, но пръстите на краката им леко пощипваха растенията-хеликоптери. Узрелите храстчета им отвръщаха като изхвърляха семената си — миниатюрни перки, въртящи се около собствената си ос. Момчетата стояха сериозни и неподвижни, без да обръщат внимание на шумящия облак.

Хумор от ямата. Много хора с мъка сдържаха усмивките си, но на Гавинг не му бе до смях. Имаше четири братя и сестра, но всички измряха преди да навършат шест години, както и повечето деца на Туфата Куин. А сега, когато върлуваше глад, мряха още повече… Той беше последният от фамилията. Всичко, което виждаше днес, пробуждаше спомени.

Обикновена ловна експедиция! Но бунтуващият се стомах твърдеше друго. Защо избраха точно него — несбъднат герой от единствен лов? Нима няма други, по-опитни мъже?

Отмъщение заради Лейтън. Дали и другите са наказани? Кои бяха другите? Как ще ги екипират? Кога най-сетне ще свърши това безкрайно погребение?

Председателя говореше за сушата и за необходимостта от саможертви. Погледът му се спираше на отделни хора, Гавинг беше един от тях.

Когато дългата реч най-сетне свърши, Мартал се бе свлякла още два метра надолу по склона. Председателя си тръгна бързо, за да изпревари настъпващия ден.