Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 12

— Разказвал ли съм ти — попита Харп, — за Глори и пуйките?

— Не — Гавинг се отпусна за малко. Трябваше му нещо, което да отвлече мислите му.

— Това се случи преди дванадесет или тринадесет години, преди Голд да премине. Тогава нещата не отиваха към провал така бързо. Питай Образования да ти обясни защо, понеже аз не мога, но е самата истина. Ако беше просто паднала върху клетката за пуйки, нямаше да го размаже. Но Глори се опитваше да премести готварския казан. Беше го сграбчила с две ръце, а той е два пъти по-тежък от нея и тя загуби равновесие и се затича, за да не падне на земята. И тогава се вряза в клетката. Като че го беше обмислила подробно. Пуйките се промъкнаха през гъсталака и изчезнаха в небето. Хванахме може би само една трета. Тогава освободиха Глори от задължението да готви.

Още една голяма кухина — три стаи оформени от клони. Беше празна. Гавинг каза:

— Председателя сигурно почти се е оправил от мъха.

— Вече е нощ — отвърна Харп.

Нощта беше само полуздрач, докато далечната дъга на Мъгливия пръстен прецеждаше слънчевата светлина, цял кубичен километър зеленина също препречваше пътя на светлината. Поразен от мъха можеше да излиза нощем и разполагаше с достатъчно време да вечеря.

— Ще ни види като влизаме — каза Гавинг.

Пред тях се показа светлината на огъня. Те продължиха, Гавинг подсмърчаше, а Харп теглеше закачения на въжето му мусрум. Когато влязоха в Трапезарията си бяха придали достоен вид, а погледите им не отбягваха никого.

Трапезарията беше голямо открито пространство, оградено с плетени клони. По-голямата част от племето беше оформило яркочервен кръг, в центъра се намираше готварския казан. Мъжете и жените носеха блузи и панталони боядисани с алена боя, която Учения добиваше от туфените боровинки; червеният цвят се открояваше навсякъде в туфата. Децата носеха само блузи.

Всички бяха необикновено мълчаливи.

Огънят беше почти угаснал, а в готварския казан — нещо древно, висок прозрачен цилиндър с капак от същия материал, имаше не повече от две шепи яхния.

Гърдите на Председателя все още бяха наполовина покрити с мъх, но петното беше намаляло и вече почти кафяво. Брадата му беше квадратна. Беше мускулест мъж на средна възраст, който изглеждаше нещастен и раздразнен. Гладен. Харп и Гавинг отидоха при него и му подадоха улова си.

— Храна за племето — каза Харп.

Уловът им приличаше на топчеста гъба с половинметрово стъбло, сетивата и навитото на спирала пипало се намираха под шапката. Един бял дроб минаваше централно през тялото и му даваше възможност да се движи с реактивна тяга. Част от единия му край беше откъсната вероятно от някой хищник, раната беше полузаздравяла. Видът му съвсем не беше апетитен, но общоприетите правила задължаваха и Председателя.

Той го погледна.