Читать «7 и 37 чудеса» онлайн - страница 203

Блестящ от чистота, още незагрубял от вятъра и неумит от дъжда метал, Буда седял на хълма, кръстосал крака и сложил върху коляното лявата си ръка с разтворена нагоре длан, което означава изпълнение на молитвите. Дясната ръка е вдигната и протегната с дланта напред. Този жест означава освобождаване от суетата и вълненията. Очите му, леко прикрити от широки клепачи, изглеждат устремени в далечината и ясно очертаната уста с едва приповдигнати ъгълчета на устните е извита от недоловима усмивка. Буда е загадъчен и спокоен.

Шестнадесет метра — по-високо от пететажна сграда се извисявал над Нара бронзовият исполин. Но как да се скрие от лошото време, как да се запази?

И по повелята на императора скоро започнало изграждането на храм, в който би могъл да се побере Буда.

Още шест години се градил над Нара храмът Тодайджи — къщата на бронзовия бог. И най-после храмът бил построен. Височината му е четиридесет и осем метра, дължината и широчината — петдесет. Ако се продължат сравненията със съвременността, то храмът е равен по височина на съвременна шестнадесететажна сграда. Площта му е 2,5 хиляди квадратни метра. И нито един камък не бил използуван при строежа му.

Според замисъла на императора храмът и статуята в него трябвало да подчертаят величието на новата религия, да осигурят на него и на дома му вечно царуване в Нара…

Но нищо подобно не се случило. Династията не се задържала дълго. Не се задържали за дълго храмът и статуята. На храма била отредена чудна и драматична съдба. Било му съдено два пъти да загива и два пъти да възкръсва от пепелта.

Към края на VIII век се засилили позициите на японските феодали. Те все повече ограничавали императорската власт, докато най-после не я ликвидирали съвсем. Последните императори от династията били почетни пленници на силния феодален род Фуджиуара, а столицата пренесли от Нара в град Киото (тогава Хейанке). Там също се изграждали храмове и статуи и казват, че статуята на Буда в Киото, която не се е запазила до наши дни, надминавала по размери нарския Буда.

Нара, която си останала голям град, била лакома стръв за феодалните клики. В междуособната война религиозните съображения често отстъпвали на втори план: феодалите се интересували от манастирите и от храмовете по-скоро като от места, където може да се припечели нещо.

На двадесет и осми декември 1180 година по време на щурма на града от армията на клана Тайра над Нара пламнал колосален огън. Горяла най-голямата в света дървена сграда. Изсъхналите през столетията отбрани дървени трупи горели като кибритени клечки. Гредите се събаряли и се трошели сред искри върху бронзовата глава на Буда и в плющенето на пламъка спокойното му и отчуждено лице оживявало и изглеждало, че прави гримаси.