Читать «7 и 37 чудеса» онлайн - страница 205

Храмът бил построен точно такъв, какъвто бил и миналия, и по миналия път. И не само защото архитектите искали да възстановят древната светиня. И през XVIII век навсякъде в Япония издигали храмове, подобни на Тодайджи.

През 1709 година към обгореното тяло на Буда била заварена нова глава. Но няма да има никаква грешка, ако се напише, че храмът Тодайджи, този същият, който е в покрайнините на Нара, е построен не през XVIII, а през VIII век.

Наистина внимателното око ще открие, че главата на статуята е малко по-нова от туловището и ръцете, а някои малки храмове и сгради, намиращи се около Тодайджи, изглеждат къде по-древни, отколкото големия храм.

В Нара освен храма със статуята има много други чудесни паметници. В парка с площ тридесет и шест хектара, който е собственост на храма, са разположени около сто различни архитектурни и скулптурни паметници, обявени за национална собственост на Япония. Тук се намира и старинната съкровищница и Нандайомон — голямата порта на комплекса, а също така много интересните статуи на бодхисатвите, на божествените стражи и на други членове на будисткия пантеон.

За тях Иля Еренбург пише: „В музея на Нара до възхитителната глава на Бодхисатва се намират статуите на учениците му: всяка статуя е биография, разкриване на характера и съдбата. Не знам дали в седми век е съществувала думата «реализъм», но реализмът е съществувал — достатъчно е да се види скулптурата на Нара.“

… Ако днес отидеш в парка, ограждащ храма на Буда, преминеш през високата дървена порта, покривът на която повтаря покрива на храмовете, и прекрачиш кирпичената стена, неизбежно ще се окажеш пред грамадата на главния храм. Двуетажният му покрив е увенчан по краищата с позлатени дървени украшения, но освен за тях, за стените му или покрива не е употребен нито грам боя. За разлика от Китай японските архитекти не обичали да скриват под слоя ярки бои фактурата на материала — независимо дали е дърво, тъкан или камък. Японците отдавна са постигнали истинската прелест на вещите в тяхната естественост и я ценят.

В една от съседните малки сгради можете да видите странни статуи: стражите на небето са облечени в ризници на средновековни японски феодали, те са сърдити, войнствени и непреклонни. Възможно е художникът тук да е изпълнявал специална поръчка — енориашът, чувствуващ връзката между стражите на небето и разпоредителите на съдбата му на земята, става по-послушен. Пазачите гледат на хората отвисоко, отпуснали надолу краищата на устните си. Те не обичат туристите.

А пред храма ще срещнете елени. Някои поклонници на Нара твърдят, че градът и храмовете му биха изгубили половината от очарованието си, ако нямаше елени. Те бродят по парка, отбиват се в храмовете и спокойно задминават леките коли по улиците. Елените знаят, че те са стопани на града, а не муниципалитетът, многобройните туристи или жреците.