Читать «7 и 37 чудеса» онлайн - страница 204

Пожарът не бил случаен. Агентите на Тайра съобщили, че жреците от храма Тодайджи са в таен съюз със съперничещата им клика на Минамото. За разрушаването на храма бил изпратен отряд от четиридесет хиляди войници. Те изпълнили заповедта. От храма останала купчина пепел, която войниците старателно изравнили със земята. Войниците и тези, които издали заповедта, били будисти. Това не играело никаква роля.

Сред пепел и въглени се издигала грамада от почернял от огъня бронз — обезглавената и обезобразена статуя.

Унищожаването на храма Тодайджи бил един от последните подвизи на армията на Тайра. Скоро войските на Минамото я разгромили и главата на клана Йоримото Минамото, който практически отстранил императора, започнал да управлява страната, като пренесъл столицата в Камакура. Камакура — Върбовата столица — била град на самураите, които се славели с простотата на нравите си и със суровостта на законите си. Тук била издигната друга статуя на Буда — тя се е запазила и до днес и дори е по-известна, отколкото статуята в Нара, защото е под открито небе и много туристи, които идват в Япония, отнасят със себе си снимките на тази статуя, винаги заобиколена от тълпа.

Но Минамото не се ограничил с възхвалата на будизма в столицата си. Дали от благодарност за подкрепата, която му оказали жреците на Тодайджи, дали, грижейки се за религията изобщо, сьонът, управникът на страната, заповядал да възстановят храма в Нара. Той бил построен отново, наистина се получил малко по-малък, отколкото бил — нали главата на Буда се стопила, а нова не му направили, бронзът отишъл за съперника — Будата в Камакура.

Отново храмът станал един от най-важните центрове на будизма в Япония, малко по малко били възстановени и другите сгради наоколо. Манастирите и храмовете забогатявали и разширявали владенията си…

Ново нещастие неочаквано връхлетяло храма. Наистина неочакваността била най-обикновена. Пак в околностите на Нара се водело сражение между феодалите и войниците притичвали, укривайки се зад дърветата на храмовия парк. Една от стрелите с горящ накрайник се забила под мертеците на храма. И не успели жреците, които стоели в готовност до бъчвите с вода, да стигнат до покрива, когато храмът лумнал. Били изминали триста години от второто раждане на Тодайджи и гредите успели да изсъхнат отлично… Това се случило през 1567 година. Храмът отново изгорял докрай. И отново обезглавеният, поизтъркан от битки и пожари Буда се издигал над пожарището.

Този път дълго не могли да възстановят храма, в страната нямало силна централизирана власт, способна да направи такива разходи.

Сто и петдесет години жреците извършвали богослуженията в малки храмове, които се спасили от огъня, а осакатеният Буда обрасъл с храсти и високи дървета, които скривали ръцете и торса на великана.

Второто и последно възстановяване на храма феникс става през 1709 година.

Малко неща се били променили за хилядата години, изминали от деня на първото раждане на храма. През 1709 година Япония била същата затворена, отрязана от външния свят държава. Ще изминат още сто и петдесет години, преди революцията от 1868 година да помете феодалната древност, и Япония, събуждайки се, ще се хвърли да настига останалия свят.