Читать «7 и 37 чудеса» онлайн - страница 202

За архитектурата на Япония, за нейното изкуство може да се разказва дълго, но тук става дума за чудесата на света. И тя ще бъде за едно от тях — за храма Тодайджи в Нара и за статуята на Буда, заради която бил построен този храм. Всичко, което се каза по-горе, се отнася за този храм в същата, ако не и в по-голяма степен, както и за другите храмове на Япония, от които се различава само по това, че е най-голямата дървена сграда в света и в нея се намира най-голямата бронзова статуя в света.

… Будизмът се е появил в Япония през VI век, идвайки от Китай и Корея. Появата и внедряването му не минали гладко. Сложната философия на будизма имала не само поддръжници, но и яростни противници, особено между жреците, които обслужвали старите, познати богове.

Скоро обаче спорът бил решен все пак в полза на будизма. През VIII век, тоест двеста години след появяването си в Япония, будизмът достигнал там върхове. И този разцвет е свързан с град Нара. В течение на седемдесет и четири години Нара била столица на Япония. През това време на царския престол се сменили седем императори, един от които, Шому, в средата на 700-те години обявил будизма за държавна религия.

По това време Япония поддържала много тесен контакт с Китай и оттам през цялото време идвали „подкрепления“ на будизма. Императорът не жалил нито средства, нито сили, за да утвърди новата религия. Той решил да създаде в столицата си паметник, равен на който (така се и полагало да мисли един император — с такова явление нееднократно сме се сблъсквали на страниците на тази книга) няма да има на света.

През октомври на петнадесетата година на ерата Темпьо (743 година) император Шому издал рескрипт, който предписвал издигането на огромна бронзова статуя на Буда. Било избрано място близо до столицата, където майстори започнали да строят дървения модел на статуята и след четири години непрекъснат труд била изработена статуя, висока шестнадесет метра. На части я прекарали в столицата; статуята била толкова голяма, че жителите на Нара и сега казват: „Може да се мине през ноздрата на статуята с разтворен чадър“. Отливането на статуята заело още две години. Във всички краища на империята медните рудници доставяли метал и казват, че самият император е участвувал в работата и е носил в широките ръкави на кимоното си пръст за леярските каси.

Най-после през октомври на първата година на ерата Темпьо-Шохо, тоест през 748 година, работата била завършена и майсторите леяри отлели, а скулпторите завършили докрай работата по монумента, като загладили стърготините и заличили и бездруго тънките като конци фуги между слоевете — пръстени, от които била съставена бронзовата статуя. За изработката на Буда отишло повече от петстотин тона бронз и работата продължила точно шест години.