Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 240

— Искаш да узнаеш истината, нали? — попита Ендър.

Миро се досети по тона на Ендър, че тя нямаше да бъде приятна.

— Да — отвърна той.

— Нито Пипо, нито Либо са заслужавали тази чест. Не заради амаранта съпругите са присъдили наградата. А заради факта, че Лийф-ийтър ги е убедил да бъде заченато цяло ново поколение деца, макар и да са нямали достатъчно храна за тях, когато напуснат дървото-майка. Това е бил ужасен риск и ако той бе сгрешил, цяло поколение млади прасенца щеше да загине. Либо им е дал реколтата, ала Лийф-ийтър е бил онзи, който в известен смисъл е довел популацията до размери, при които ще се нуждаят от зърно.

Миро кимна:

— А Пипо?

— Пипо е разказал на прасенцата за откритието си. Че Десколадата, която убива хората, е част от тяхната нормална физиология. Че техните тела могат да се справят с трансформациите, които нас ни убиват. Мандачува е обяснил на съпругите, че това означава: хората не са богоподобни и не са толкова всесилни. Че в известен смисъл са дори по-безпомощни от „малките“. Че онова, поради което хората са по-силни от прасенцата, не е нещо вродено — ръстът, мозъкът, езикът ни, — а по-скоро случайността, че в познанието сме с няколко хиляди години преди тях. И ако могат да придобият нашето познание, тогава хората няма да имат власт над тях. Откритието на Мандачува, че прасенцата са потенциално равни на хората — ето това е била причината за наградата, а не информацията, която Пипо им е дал и която е довела до това откритие.

— Значи и двамата…

— Прасенцата не са искали да убият нито Пипо, нито Либо. И в двата случая решителните постижения са били дело на прасенцата. Единствената причина, поради която Пипо и Либо са загинали, е, понеже не са могли да намерят сили да вдигнат ножа и да убият приятел.

Миро сигурно бе забелязал болката, изписана върху лицето на Ендър, въпреки усилията му да я скрие. И отговори на горчивината на Ендър.

— Ти — рече Миро, — ти можеш да убиеш всекиго.

— Това е умение, с което съм се родил — отвърна Ендър.

— Ти уби Човек, защото знаеше, че ще заживее нов и по-добър живот.

— Да.

— И мен — също — рече Миро.

— Да — отвърна Ендър. — Отпращането ти доста прилича на убийство.

— Но дали ще заживея нов и по-добър живот?

— Не знам. Ти вече се справяш по-добре от едно дърво.

Миро се засмя:

— Значи имам едно предимство в сравнение с добрия стар Човек, нали? Поне съм амбулаторен случай. И не се налага някой да ме бие с пръчка, за да мога да говоря. — Изражението на Миро отново помръкна. — Разбира се, сега той би могъл да има хиляди деца.

— Не разчитай да останеш целомъдрен цял живот — рече Ендър. — Може и да се разочароваш.

— Надявам се — рече Миро. И след кратка пауза: — Говорителю?

— Наричай ме Ендър.

— Ендър, нима тогава Пипо и Либо са умрели напразно?