Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 238

— Познавам Джейн — рече Ендър.

— Значи вие наистина имате организация тук! Бях потресена, когато получих съобщение, че мога да ти се обадя. Предполагаше се, че ансибалът ви е изключен.

— Имаме могъщи приятели.

— Ендър, Якт и аз отлитаме днес. Ще вземем с нас и трите си деца.

— Първото…

— Да, Сифте, онова, което ме бе направило толкова дебела, когато тръгваше, сега е почти на двайсет и две години. Много хубаво момиче. С нас идва и една добра приятелка — учителката на децата, на име Пликт.

— Имах студентка със същото име — рече Ендър и си спомни разговорите отпреди само два месеца.

— О, да, ами това беше преди двайсет години, Ендър. Ще вземем с нас и неколцина от най-добрите мъже на Якт със семействата им. Нещо като Ноевия ковчег. Въпросът не е спешен — разполагаш с двайсет и две години, за да подготвиш посрещането ми. Дори повече, най-вероятно около трийсет години. Ще извършим пътуването на няколко етапа — първият ще е в погрешна посока, за да сме сигурни, че никой няма да разбере, че сме се запътили към Лузитания.

Ще дойде тук. След трийсет години. Аз ще бъда по-възрастен, отколкото е тя сега. Ще дойде тук. Дотогава и аз ще имам семейство. Моите и на Новиня деца, ако ги имаме, ще са пораснали, като нейните.

И тогава, като си помисли за Новиня, той се сети за Миро, сети за онова, което Олядо бе предложил преди няколко дена — през деня, когато бяха открили мястото за гнездо на Царицата на кошера.

— Ще имаш ли много-много против — рече Ендър, — ако изпратя някой да ви пресрещне по пътя?

— Да ни пресрещне ли? В дълбокия космос? Не, не пращай никого, Ендър — прекалено голяма жертва е да идва толкова далеч, след като компютрите могат да ни водят чудесно…

— Не е толкова заради вас, макар че бих искал да се запознаете с него. Той е един от ксенолозите. Беше тежко ранен при нещастен случай. Известна мозъчна травма — нещо като тежък мозъчен удар. Той е… той е най-умният на Лузитания, това твърди човек, на чиято преценка вярвам, ала е изгубил всичките си връзки с живота тук. По-късно обаче ще ни е необходим. Когато пристигнете. Той е много добър човек, Вал. Може да бъде доста полезен в образоването ви през последната седмица на пътуването ви.

— Може ли твоят приятел да ни даде курса за срещата? Ние сме добри навигатори, но само в морето.

— Джейн ще въведе преработената навигационна информация в корабния ви компютър, след като отлетите.

— Ендър… за теб това ще означава трийсет години, докато за мен… ще те видя само след няколко седмици.

Тя се разплака.

— Може и аз да дойда с Миро да ви посрещна.

— Недей! — рече тя. — Искам да бъдеш колкото е възможно по-стар и свадлив, когато пристигна. Не мога да те понасям, като виждам един трийсетгодишен хлапак на терминала си.

— Трийсет и пет годишен.

— Ще си стоиш там, докато не дойда! — настоя тя.

— Добре — отвърна той. — А пък Миро, момчето, което ти пращам… Приеми го като мой син.