Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 155

— Вие не притежавате каменни или метални инструменти — рече тя. — Ала къщата ви е направена от дърво, както и лъковете и стрелите ви.

Човек стоеше прав в очакване. Паузата се удължи.

— Но какъв е въпросът? — рече най-сетне той.

Как би могъл да не забележи връзката, помисли си Миро.

— Ние, хората — рече Говорителя, — използваме каменни или метални инструменти, за да отсечем дърветата, когато искаме да ги превърнем в къщи, стрели или тояги, като тези, които видях да носите.

Необходими бяха няколко мига, за да осмислят думите на Говорителя. Сетне изведнъж всички прасенца се изправиха на крака. Затичаха лудо, безцелно, понякога се сблъскваха едно в друго, в дърветата или в дървените къщи. Повечето от тях мълчаха, ала от време на време някое надаваше вой, досущ както бяха плакали преди малко. Беше някаква мистерия тази почти безмълвна лудост на прасенцата, сякаш изведнъж бяха изгубили контрол върху телата си. След всичките години на внимателно избягване на общуването, на въздържане да се каже каквото и да е на прасенцата, сега Говорителя бе нарушил политиката и тази лудост бе резултатът.

От хаоса се появи Човек и се хвърли на земята пред Говорителя.

— О, Говорителю — извика силно той. — Обещай ми, че никога няма да позволиш да отсекат баща ми Рутър с техните каменни и метални инструменти! Ако искаш да убиеш някого, има стари наши братя, които ще отдадат живота си, аз бих умрял с радост, но не им позволявай да убият баща ми!

— Или моят баща! — викаха другите прасенца. — Или моят!

— Никога не бихме посадили Рутър толкова близо до оградата — рече Мандачува, — ако знаехме, че сте… варелсе.

Говорителя отново вдигна ръце:

— Отсичал ли е някой човек дърво в Лузитания? Никога. Законът го забранява. Няма за какво да се боите от нас.

Последва тишина, прасенцата се укротиха. Накрая Човек се изправи от земята.

— Ти ни накара да се боим от хората още повече — каза той на Говорителя. — По-добре да не бе идвал в гората ни.

Гласът на Уанда се надигна над неговия:

— Как можеш да го кажеш, след като убихте баща ми по такъв начин!

Човек я погледна изненадан, неспособен да отговори. Миро я прегърна през раменете. А Говорителя на мъртвите наруши последвалото мълчание:

— Ти ми обеща, че ще отговорите на всичките ми въпроси. Питам те сега: как строите дървена къща, как правите лъка и стрелите, които ей онзи носи, и тоягите. Казахме ви за единствения известен нам начин; а вие ни кажете за другия начин — за това как вие го правите.

— Братът се отдава сам — рече Човек. — Вече ти казах. Казваме на древния ни брат от какво се нуждаем и му показваме формата, а той се отдава.

— Можем ли да видим как става? — попита Ендър. Човек огледа останалите прасенца.

— Искаш да помолим някой брат да се отдаде, само за да видите как става? Не ни трябва нова къща, поне няколко години напред, а имаме и всички стрели, от които се нуждаем…

— Покажи му!

Миро се обърна, всички останали също, и видяха Лийф-ийтър да се появява отново от гората. Отиде целеустремено до средата на просеката; не ги гледаше, ала заговори така, сякаш бе пратеник, градският глашатай, който не се интересува дали някой го слуша, или не. Говореше на женския език и Миро разбираше само отделни фрази.