Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 154

В крайна сметка идването на Говорителя бе раздвижило нещата.

Миро клекна до него — главата му бе склонена, брадата му опираше в гърдите.

— Говорителю — рече Миро. — Комо поде сер? Как е възможно да си първият Говорител и да си същевременно Ендър? Нао поде сер.

— Тя им е казала повече, отколкото очаквах — прошепна той.

— Ала Говорителя на мъртвите, онзи, който е написал книгата, е най-мъдрият човек, живял в ерата на междузвездните полети. Докато Ендър е убиец, той е избил цял народ, една красива раса рамани, които биха могли да ни научат на всичко…

— И двете раси — разумни! — прошепна Говорителя. Човек бе приближил до тях и изрецитира куплет от „Хегемона“:

— Болестта и изцелението са във всяко сърце. Смъртта и раждането — във всяка десница.

— Човек — рече Говорителя, — кажи на твоите хора да не страдат за онова, което са извършили поради незнание.

— Това бе ужасно нещо — рече Човек. — Най-големият ни дар.

— Кажи на хората си да замълчат и да ме изслушат.

Човек извика няколко думи, не на мъжкия или женския език, а на езика на властта. Замълчаха, сетне седнаха да чуят какво има да им каже Говорителя.

— Ще направя всичко, което мога — рече Говорителя, — но първо трябва да ви опозная, инак как ще мога да разкажа вашата история? Трябва да ви познавам, инак как ще знам дали напитката няма да е отровна? А най-трудният проблем от всички още си остава. Човешката раса е свободна да обича бъгерите, защото смята, че всички те са мъртви. А вие сте все още живи и хората все още се боят от вас.

Човек се изправи насред тях и насочи ръка към тялото си, сякаш бе слабо и неразвито.

— От нас ли!

— Те се боят от същото, от което и вие, когато вдигнете глави и видите звездите, изпълнени с хора. Боят се, че някой ден ще пристигнат на някой свят и ще открият, че вие сте стигнали първи там.

— Ние не искаме да бъдем първи там — рече Човек. — Искаме също да бъдем там.

— Тогава ми дайте време — рече Говорителя. — Научете ме кои сте, за да мога аз да науча тях.

— Каквото пожелаеш — рече Човек. Огледа останалите. — Ще те научим на всичко.

Изправи се Лийф-ийтър. Заговори на мъжкия език и Миро го разбра:

— Някои неща не ти принадлежат, за да ги преподаваш.

Човек му отвърна рязко и на Старк:

— Онова, на което ни научиха Пипо, Либо, Уанда и Миро, също не беше тяхно. Но ни научиха.

— Не е задължително тяхната глупост да стане и наша глупост — отвърна пак на мъжкия език Лийф-ийтър.

— Нито пък тяхната мъдрост е задължително приложима за нас — отвърна Човек.

Сетне Лийф-ийтър изрече нещо на Трите езика, което Миро не успя да разбере. Човек не отговори и Лийф-ийтър си тръгна.

След заминаването му Уанда се извърна със зачервени от плача очи.

Човек се обърна към Говорителя:

— Какво искаш да знаеш? — попита той. — Ще ти го кажем, ще ти го покажем, ако можем.

Говорителя се обърна към Миро и Уанда.

— Какво да ги питам? Знам толкова малко, че не мога да преценя какво трябва да узнаем.

Миро се спогледа с Уанда.