Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 152

— Какво ще те накара да решиш? — попита Човек. — Ние даваме на съпругите подаръци, за да спечелим благоразположението им, но ти си най-мъдрият от всички хора и не можем да ти дадем нищо, от което се нуждаеш.

— Имате много неща, от които се нуждая — рече Говорителя.

— От какво? Не можеш ли да правиш по-добри гърнета от тези? По-точни стрели? Наметалото, което нося, е изтъкано от вълната на кабра, ала твоите дрехи са по-хубави.

— Не се нуждая от такива неща — рече Говорителя. — Трябват ми вашите истински жития.

Човек се наведе по-напред, тялото му се напрегна от вълнение и очакване.

— О, Говорителю! — рече той и гласът му бе толкова мощен, колкото и значимостта на думите му. — Ще добавиш ли нашата история към „Царицата на кошера“ и „Хегемона“?

— Не знам вашата история — рече Говорителя.

— Питай ни! Питай каквото пожелаеш!

— Как мога да разкажа вашата история? Аз разказвам само историите на мъртвите.

— Ние сме мъртви! — извика Човек. Миро никога не го бе виждал толкова развълнуван. — Нас ни убиват всеки ден. Хората изпълват всички светове. Корабите пътуват в тъмната нощ от звезда към звезда и изпълват всички празни места. А ето ни нас, на нашия малък свят — гледаме как небето се изпълва с хора. Хората построиха глупавата си ограда, за да ни държат настрани, но това е нищо. Небето е нашата ограда! — Човек подскочи нагоре, удивително високо, защото краката му бяха силни. — Виж как тази ограда ме връща обратно на земята!

Изтича до най-близкото дърво, изкатери се по дънера му — по-високо, отколкото Миро го бе виждал да се катери; отблъсна се и се хвърли във въздуха. Увисна в един мъчителен миг в апогея на скока си; сетне гравитацията го стовари върху твърдата земя.

Миро чу как дъхът му секна от силата на удара. Говорителя веднага се втурна към Човек; Миро го последва отблизо. Човек не дишаше.

— Мъртъв ли е? — попита Уанда зад него.

— Не! — извика едно прасенце на мъжкия език. — Не можеш да умреш! Не, не, не! — Миро се обърна; за негова изненада това бе Лийф-ийтър. — Не можеш да умреш!

Човек вдигна немощно ръка и докосна Говорителя по лицето. Въздъхна дълбоко. Сетне заговори:

— Виждаш ли, Говорителю? Бих дал живота си, за да прехвърля оградата, която ни дели от звездите.

През всичките години, в които Миро познаваше прасенцата, през всичките изминали години, те нито веднъж не бяха говорили за междузвездни пътувания, нито веднъж не бяха питали за тях. И все пак сега Миро осъзна, че всичките въпроси, които задаваха, бяха ориентирани към откриването на тайната на междузвездните пътешествия. Ксенолозите никога не се сетиха за това, защото знаеха — знаеха го със сигурност, — че прасенцата бяха толкова далеч от онова културно равнище, необходимо за строителството на междузвездни кораби, че щяха да минат хиляда години, преди подобно нещо да бъде в рамките на възможностите им. Ала техните молби да получат познания за метала, за моторите, за летенето над земята — всичко това бе посветено на опита им да открият тайната на междузвездните пътешествия.