Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 28

— Постоянно ни плашиш с този Бонхарт — изрече бавно Гиселхер, който също се изправи. — Някой би си помислил, че мерзавецът вече е на прага… А всъщност той е отвъд горите, планините…

— … в Ревност — довърши спокойно Хотспорн. — В странноприемницата „Под главата на химерата“. На трийсет мили оттук. Ако не бяха зигзагите ви край Велда, сигурно щяхте да се натъкнете на него още вчера. Но това не ви вълнува, знам. Всичко хубаво, Гиселхер. Всичко хубаво, Плъхове. Маестро Алмавера? Аз съм към Метина и винаги се радвам на компания по пътя… Какво казвате, маестро? С удоволствие? Така и предполагах. Е, опаковайте си принадлежностите. Платете на маестрото за труда му, Плъхове.

* * *

Пощенската станция се изпълни с аромата на пържен лук и картофена супа, които готвеше жената на стопанина, временно пусната от заточението в килера. Огненото езиче на свещта на масата танцуваше и се удължаваше. Плъховете се бяха навели над масата така, че огънят огряваше почти докосващите им се глави.

— Той е в Ревност — говореше тихо Гиселхер. — В странноприемницата „Под главата на химерата“. Точно на един ден езда оттук. Какво мислите за това?

— Същото, което и ти — промърмори Кайли. — Да отидем там и да убием кучия син.

— Да отмъстим за Валдез — каза Реф. — И за Мухоморката.

— И такива като Хотспорн повече няма да ни обясняват за чужди дела и храброст — изсъска Искра. — Да убием Бонхарт, този трупоядец, този върколак. Ще му побием главата над портата на странноприемницата, за да съответства на името й! И за да знаят всички, че той не е никакъв свръхчовек, а обикновен смъртен, като всички останали, и че най-накрая се е натъкнал на по-силни от него. И ще се види коя е най-добрата банда от Корат до Переплут!

— Ще започнат да пеят песни за нас по панаирите! — изрече разпалено Кайли. — И из замъците!

— Да вървим! — Асе удари по масата с ръка. — Да вървим и да убием мерзавеца!

— А след това — разсъждаваше Гиселхер — може и да помислим за тази амнистия… За гилдията… Какво се мръщиш, като че ли си глътнал дървеница, Кайли? По петите ни са, а зимата наближава. Аз си мисля следното, Плъхове: да презимуваме, да си стоплим задниците на огнището, да се предпазим чрез амнистията от студа, да си пийнем амнистийна греяна бира. Да изтърпим тази амнистия учтиво и порядъчно по някакъв начин до пролетта. А напролет… Когато тревичките се подадат над снега…

Плъховете се разсмяха в един глас, тихо, зловещо. Очите им горяха, като на истински плъхове, когато нощем, в тъмна пресечка, се прокрадват към ранен човек, неспособен да се защити.

— Да пием за гибелта на Бонхарт! — каза Гиселхер. — Да изсърбаме супата и да лягаме да спим. Да си отдъхнем, защото на разсъмване тръгваме.

— Ясно — изсумтя Искра. — Вземете пример от Мистле и Фалка, те вече от един час са в леглото.

Жената на стопанина на пощенската станция затрепери пред гърнето, чувайки откъм масата тихото, злобно, отвратително кикотене.

* * *

Цири вдигна глава и дълго мълча, загледана в едва тлеещото пламъче на газеничето, в което вече догаряше остатъкът от фитила.