Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 240

— Същата си като Яре — поклати глава Върховната жрица. — Хвърляте се на помощ, на сляпо, безразсъдно, без да знаете къде и защо. Но Яре е наивен юноша, а ти си зряла и умна магьосница. Трябва да знаеш, че със своето включване в транса няма да помогнеш на Цири. А можеш да навредиш на себе си.

— Искам да вляза в транса с Йола — повтори Трис, хапейки устни. — Позволи ми, Ненеке. А и какво рискувам? Епилептичен припадък? Дори и така да е, ти ще ме изкараш от него.

— Рискуваш — изрече бавно Ненеке — да видиш нещо, което не би трябвало да виждаш.

„Хълмът — с ужас си помисли Трис. — Соденският хълм. На който някога умрях. На който ме погребаха и изсякоха името ми на надгробния обелиск. Хълмът и гробът, които някой ден ще си спомнят за мен. Знам това. Вече са ми го предсказвали!“

— Вече реших — каза тя студено и тържествено, изправи се и отметна на гърба си своите разкошни коси. — Да започваме.

Ненеке се отпусна на колене и докосна с чело опрените си една в друга длани.

— Да започваме — каза тихо тя. — Приготви се, Йола. Коленичи до мен, Трис. Хвани Йола за ръката.

Навън беше нощ. Виеше виелица, сипеше се сняг.

* * *

На юг, далеч зад планината Амел, в Метана, в местността, наречена Стоезерие, на петстотин мили по права линия от град Еландер и храма на Мелителе, рибарят Госта изведнъж се събуди от кошмар. Той изобщо не можеше да си спомни съдържанието на съня, но странно вълнение не му позволяваше да заспи наново.

* * *

Всеки добре владеещ своя занаят рибар знае, че ако иска да хване костур, трябва да е при първия лед.

Неочаквано ранната зима през тази година правеше номера и беше капризна като красива и търсена девойка. Още в началото на ноември, веднага след Саовине, подобно на разбойник, изскачащ из засада, тя пусна първите студове и виелици точно когато никой не ги очакваше, а работа имаше предостатъчно. Още в средата на ноември езерото се покри с тънък, блестящ на слънцето лед, който като че ли се нуждаеше от още съвсем малко, за да издържи човек, но капризната зима изведнъж се отдръпна, върна се есента, заваля дъжд, а топлият южен вятър се отдалечи от брега и разтопи размития от дъждовете лед.

„Дявол да го вземе — учудваха се селяните. — Ще има ли зима, или няма да има?“

Но минаха едва три дни и зимата се върна. Този път се размина без сняг, без виелици, но затова пък студът ги сграбчи като с клещи. Капещите стрехи на покривите за една нощ се покриха с остри като зъби висулки, а сварените неподготвени патици едва не умряха от студ в патешките локви.

Езерата на Мил Трахта въздъхнаха и се покриха с лед.

За по-сигурно Госта изчака още един ден, след това смъкна от тавана кутията с ремъците, която носеше през рамо и в която държеше рибарските си такъми. Натъпка ботушите си хубаво със слама, навлече кожуха, взе секача за лед и чувала и тръгна бързо към езерото.

Знае се, че за костур се ходи при първия лед.

Ледът беше здрав. Вярно, че леко се огъваше под човека, леко поскръцваше, но се държеше. Госта стигна до дълбокото, издълба първата дупка, седна на кутията, извади корда от конски косъм, прикрепена към къс прът от лиственица, закачи една калаена рибка с кукичка и я заметна във водата. Първият костур, дълъг половин лакът, захапа примамката още преди тя да се отпусне и да опъне кордата.