Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 238
Анджей Сапковски
„Животът беше прекрасен. Въпреки всичко“ — помисли си той и прошепна:
— Богове… Не вярвам във вас… Но ако наистина съществувате…
Внезапно ужасна болка разкъса гърдите му. Някъде по пътеките, далеч, но още по-близо отпреди,
— Ако съществувате — закриляйте вещерката по пътя й…
Единайсета глава
— Очите ми са големи, за да те виждам по-добре — изревал железният вълк. — Лапите ми са големи, за да мога да те хвана и да те прегърна! Всичко ми е голямо, всичко, ей сега сама ще се убедиш в това. Защо ме гледаш толкова странно, малко момиче? Защо не отговаряш?
Вещерката се усмихнала.
— Имам изненада за теб.
Послушничките стояха пред Върховната жрица неподвижни, напрегнати като струни, безмълвни, леко пребледнели. Те бяха готови за път. Багажът беше събран. Мъжко сиво пътно облекло, топли, но не и ограничаващи движенията кожухчета, удобни елфически обувки. Косите им бяха подстригани така, че да могат лесно да се поддържат чисти в лагерите и по време на преходите. И да не им пречат да работят. Спретнати малки вързопчета, в които имаше малко храна за из път и необходимите медицински инструменти. Останалото трябваше да им осигури армията. Армията, към която се отправяха.
Лицата и на двете девойки бяха спокойни. Външно. Трис Мериголд знаеше, че и на двете лекичко им потреперват ръцете и устните.
Вятърът клатеше голите клони на дърветата в храмовия парк и гонеше по плочките на двора изсъхналите листа. Небето беше тъмносиньо. Усещаше се, че се надига буря.
— Получихте ли вече назначението си? — наруши мълчанието Ненеке.
— Аз — не — отвърна Еурнейд. — Засега съм на зимна база, в лагера край Визима. Комисарят от наборната служба каза, че през пролетта там ще отседне подразделение наемници от север… Ще бъда фелдшерка в един от отрядите.
— А аз — леко се усмихна Йола Втора, — вече получих моето. В полевата хирургия, при господин Мило Вандербек.
— Само да не ме изложите. — Ненеке ги изгледа страшно. — Да не опозорите мен, храма и името на Великата Мелителе.
— Няма да ви изложим, майко.
— И се грижете за себе си.
— Да, майко.
— Докато се грижите за ранените, ще капвате от умора, няма да имате време за сън. Ще се страхувате, ще се съмнявате, гледайки болката и страданията, и смъртта. В такива случаи човек лесно се пристрастява към наркотика или възбуждащата билкова отвара. Внимавайте с тях.
— Знаем, майко.
— Войната, страхът, смъртта и кръвта — Върховната жрица прониза двете момичета с поглед — развалят характера, а за някои са необичайно силен афродизиак. Сега още не знаете, а и няма как да знаете, как ще ви подействат на вас. Бъдете внимателни. А в краен случай, когато няма какво друго да се направи, използвайте предпазни средства. Ако въпреки това някоя от вас забременее, стойте далеч от знахари и селски баби! Потърсете храм, а най-добре — магьосница!
— Знаем, майко.
— Това е всичко. Сега елате да ви благословя.
Сложи ръце на главите им, прегърна ги и ги целуна. Еурнейд подсмърчаше. Йола Втора, както винаги, се разплака. Въпреки че и нейните очи блестяха по-силно от обичайното, Ненеке изсумтя.
