Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 230

— Дано се продъниш в ада, Скелен — каза ниският мъж.

Кена си спомни името му. Мекесер. Йедия Мекесер, гемериец. Познаваха се още от Рокаин.

Кукумявката се наведе и рязко замахна с ръка. Шестоъгълната звезда излетя във въздуха и се заби дълбоко в лицето на Мекесер, между окото й носа му. Мекесер дори не извика, само започна да се гърчи в ръцете на Харшейм и Бригден. Трепери дълго, оголил зъби толкова животински, че всички се извърнаха от него. Всички, освен Кукумявката.

— Извади от него моя орион, Ола — заповяда Стефан Скелен, когато трупът най-накрая увисна безжизнено в държащите го ръце. — И заровете тая мърша заедно с другата мърша, с онзи хермафродит. Да не остава и следа от краставите предатели.

Внезапно задуха вятър, струпаха се облаци и веднага притъмня.

* * *

Часовите се провикваха от стените на цитаделата, сестрите Скара хъркаха в дует, а Кохут шумно се облекчаваше в празната кофа.

Кена придърпа одеялото към брадичката си. Спомняше си.

„Те не догониха девойката. Тя изчезна. Просто изчезна.

Бореас Мун — невероятно! — загуби следите на враната кобила след някакви си три мили. Внезапно, без предупреждение, притъмня, вятърът прегъваше дърветата почти до земята. Изсипа се дъжд, загърмяха гръмотевици, засвяткаха мълнии.

Бонхарт не се успокои. Върна се в Говорог. Всички си крещяха един на друг: Бонхарт, Кукумявката, Риенс и онзи четвъртият, загадъчният, нечовешки, врещящ глас. След това цялата банда се метна на конете, освен онези, които като мен не бяха в състояние да яздят. Събраха селяни с факли, впуснаха се в гората. Върнаха се на сутринта.

С празни ръце. Ако не се брои яростта в очите им.

Слуховете — спомни си Кена — започнаха след няколко дни. Първоначално всички се страхуваха от Кукумявката и Бонхарт, които бяха толкова бесни, че по-добре да не им попадаше човек пред очите. Даже Берт Бригден, офицерът, получи удар с дръжката на камшика по челото заради някаква изпусната дума.

Но след това тръгнаха слуховете за нещата, които са се случили по време на преследването. За малкия сламен еднорог от параклисчето, който изведнъж пораснал до размерите на дракон и така подплашил конете, че ездачите изпопадали от седлата и като по чудо не си строшили вратовете. За препускащата по небето кавалкада от огненооки призраци, яхнали конски скелети и водени от страховит крал-скелет, който заповядал на слугите си да заличат следите от копитата на враната кобила с разпокъсаните си наметала. За ужасния хор на козодоите и за воя на призрачната beann’shie, предвестницата на смъртта.

Вятър, дъжд, облаци и дървета с фантастични форми, в допълнение към страха, на който очите са големи, обясняваше Бореас Мун, който участваше лично в преследването. Ето го цялото обяснение. А козодоите? Какво, козодои като козодои, добавяше той — те винаги си крещят.

А пътеката, следите от копита, които изведнъж изчезват, сякаш конят е излетял в небето?

При този въпрос лицето на Бореас Мун, следотърсачът, умеещ да проследи риба във вода, посърваше. Вятърът, отвръщаше той, вятърът е засипал следите с пясък и листа. Няма друго обяснение.