Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 229

— Дръжте я! — изрева Скелен, надигайки се от земята. — Хванете я или я убийте!

— Жива! — изкрещя Риенс. — Жива-а-а!

Кена видя как изтласкаха Цири от оградата, минаваща покрай реката, как тя обърна враната кобила и се устреми към портата. Видя как Каберник Турент скочи и се опита да я свали от седлото, видя как проблесна мечът, видя как от шията на Турент плисна червеникава струя. Деде Варгас и Фрип младши също видяха това, не се осмелиха да преградят пътя на девойката и се скриха зад къщите.

Бонхарт скочи, с ефеса на меча отблъсна от себе си Нератин Цека и го съсече по диагонал през гърдите. И веднага се втурна след Цири. Разсеченият и кървящ Нератин успя да го хване за крака и го пусна едва когато Бонхарт го прикова към земята с острието на меча си. Но тези няколко секунди бяха достатъчни.

Момичето пришпори кобилата, отдалечавайки се от Силифант и Мун. Скелен, приведен като вълк, побягна наляво и замахна с ръка. Кена видя как нещо проблесна във въздуха, как девойката потрепна и се олюля в седлото, а от лицето й плисна фонтан от кръв. Наведе се назад така, че за миг почти лежеше по гръб върху задницата на кобилата. Но не падна, изправи се, задържа се на седлото и се притисна към врата на коня. Враната кобила разпръсна въоръжените хора настрани и се втурна към портата. Зад нея тичаха Мун, Силифант и Хлое Щиц с арбалет в ръка.

— Няма да прескочи! В ръцете ни е! — тържествуващо извика Мун. — Няма кон, който да прескочи седем стъпки!

— Не стреляй, Хлое!

Хлое Щиц не го чу в общата глъчка. Спря се. Притисна арбалета към бузата си. Всички знаеха, че Хлое никога не пропуска.

— Труп! — извика тя. — Труп!

Кена видя как някакъв непознат нисък мъж притича, вдигна арбалета си и простреля Хлое в гърба. Стрелата проби жената и излезе отпред, а от гърба й бликна кървав фонтан. Хлое падна, без да издаде нито звук.

Враната кобила долетя до портата, отметна назад глава и скочи. Издигна се над портата, красиво подвила предните си крака, и прелетя като черна копринена лента. Събраните заедно задни копита дори не докоснаха горните греди.

— О, богове! — възкликна Дакре Силифант. — Богове, какъв кон! Струва колкото теглото си в злато!

— Давам кобилата на онзи, който я хване! — изкрещя Скелен. — На конете! На конете и след нея!

През най-накрая отворилата се порта в галоп се втурна потеря, вдигайки облаци прах. Преди всички препускаха Бонхарт и Бореас Мун.

Кена се надигна с усилие, но веднага се олюля и отново се отпусна тежко на земята. Краката й бяха болезнено изтръпнали.

Каберник Турент не помръдваше, лежеше в червена локва, разперил широко ръце и крака. Андрес Виерни се опитваше да изправи изгубилия съзнание Стигварт.

Сгърчената на пясъка Хлое Щиц изглеждаше мъничка като дете.

Ола Харшейм и Берт Бригден повлякоха към Скелен ниския мъж, който беше убил Хлое. Кукумявката дишаше тежко и трепереше от гняв. Измъкна от препасания през гърдите му ремък втора стоманена звезда, същата като онази, с която беше ранил момичето в лицето.