Читать «Тайнственото око» онлайн - страница 3

Люпен освети лицето на лакея с джобното си фенерче и подигравателно подхвърли:

— Не е много красив господинът… Съвестта ти навярно не е толкова чиста, Леонард, щом се криеш от нас. Впрочем, как иначе ще бъдеш доверен слуга на депутата Добрек?!… Свърши ли, Вошери? Не бих искал да оставам тук дълго.

— Няма никаква опасност, шефе — каза Жилбер.

— А, тъй ли? Мислиш ли, че никой не е чул изстрелите?

— Все едно е, ала не вярвам. Но трябва да свършваме бързо. Вошери, вземи лампата и да вървим.

Той улови Люпен за ръката и го затегли към горния етаж.

— Глупак — рече Люпен нагоре по стълбите. — Така ли набираш информация за обектите, на които работим. Прав съм, когато не се доверявам на никого…

— Позволете ми, шефе, не можех да знам, че Леонард ще промени решението си и ще се върне да се нахрани, например!

— Човек трябва да знае всичко, когато има честта да обира хората.

Видът на мебелите на горния етаж успокои Люпен и той се зае да ги изучава с вид на колекционер-специалист.

— Дявол да го вземе! Малко неща, но за сметка на това пък, прекрасни. Този депутат има вкус… Четири кресла Обюсон, масичка, бас хващам, Персие-Фонтен… Истински Фрагонар, фалшив Натие, когото един американски милиардер би взел за купища долари дори недовършен… С една дума, цяло състояние. А има дърдорковци, дето разправят, че нищо истинско вече не може да се намери у хората. Дявол го взел! Нека вършат мърморковците това, което аз правя! Нека търсят!

По указанията на Люпен, Жилбер и Вошери веднага се заеха да изнесат мебелите, като започнаха от най-големите. След половин час първата лодка бе натоварена и беше решено Гроняр и Льобалу да избързат и тръгнат, за да започнат товаренето на автомобила.

Люпен остана навън до мига, в който изчезнаха в мрака. Когато се върна във вилата и мина през гостната, стори му се, че от помещението, където бяха оставили Леонард, долита някакъв глас. Той се втурна натам. Леонард беше сам и лежеше по корем с вързани на гърба ръце.

— Ти ли мъркаш, рожбо писана? Не се вълнувай, всичко е в ред. Но ако продължаваш да викаш, ще вземем по-сериозни мерки спрямо височайшата ти особа. Обичаш ли круши? Ей сега ще ти сложим в устата една.

Щом излезе, Люпен пак чу същите звуци и като се вслуша, различи думи, произнесени с прегракнал и стенещ гласец. Гласът идваше откъм кухнята.

— На помощ! Убиец! На помощ, ще ме убият, предупредете полицията!

— Този джентълмен съвсем си е загубил ума — промърмори Люпен. — Дявол да го вземе, да безпокои полицията в девет часа вечерта. Колко неделикатно!

Люпен се залови за работа. Това продължи повече, отколкото самият той предполагаше. Шкафовете бяха пълни с дреболии, които би било глупаво ако не съхрани в дълбоките си джобове. От своя страна, Жилбер и Вошери вършеха същото с такава грижливост, че това го ядоса.

Най-после той не издържа.

— Стига! — заповяда Люпен. — Зарад няколко финтифлюшки ще провалим цялата работа. Аз тръгвам!

Бяха вече на брега и Люпен се спускаше по стъпалата към лодката, когато Жилбер го спря.