Читать «Тайнственото око» онлайн

Морис Льоблан

Тайнственото око

ГЛАВА I

КАПАНЪТ

Лодките, закотвени в пристана, се люлееха между сенките на дърветата, провесени над водата. Отсреща, въпреки късната есен, Анжиенското казино блестеше с безбройните си огньове. Тук-там по брега се мяркаха осветени прозорци. Няколко звезди надничаха между облаците. Лек ветрец браздеше водите на езерото.

Арсен Люпен напусна беседката, където бе изпушил цигарата си, доближи пристана и тихо извика:

— Гроняр? Льобалу? Тук ли сте?… От лодките се прокраднаха две сенки.

— Да, шефе…

— Бъдете готови, чувам шума на колата, с която идват Жилбер и Вошери.

Арсен Люпен прекоси градината, заобиколи скелето на една строяща се къща и предпазливо отвори вратата, която водеше към улица Сентюр. Той не се беше излъгал: ярка светлина се появи от завоя. Голямата лъскава лимузина със смъкнат гюрук спря и от нея слязоха двама мъже с вдигнати яки на връхните си палта.

Жилбер и Вошери!

Жилбер изглеждаше двадесет-двадесет и две годишен младеж с приятно лице и силна снага. Походката му бе гъвкава и решителна. Вошери бе по-нисък от спътника си, с посивели коси и болезнено бледо лице, което личеше дори в тъмнината.

— Е? — попита Люпен. — Видяхте ли депутата?

— Да, шефе — отговори Жилбер. — Замина с влака, който тръгва в седем и четиридесет за Париж.

— Струва ми се, че можем да действуваме.

— Да, вила Мария-Тереза е изцяло на наше разположение!

Като се обърна към шофьора, който седеше в колата, Люпен каза:

— Не стой повече тук, може да привлечем вниманието. Върни се точно в девет и половина, за да имаме време да натоварим, ако, разбира се, експедицията не се провали…

— Защо мислите, че може да стане така? — попита Жилбер.

Автомобилът пое и Люпен заедно с другарите си се върна на брега на езерото.

— Защо ли? Защото не аз подготвих цялата работа. В такива случаи бих могъл да разчитам на пълен успех само донякъде…

— Ами! Шефе, три години работя с вас, започвам да си разбирам от работата…

— Започваш, момчето ми — каза Люпен. — Започваш. Ето защо се страхувам и от провал… Хайде, сядай в лодката. А ти, Вошери, седни в другата. Добре… Сега гребете колкото се може по-тихо, деца!

Гроняр и Льобалу загребаха към отсрещния бряг, наляво от Анжиенското казино.

Разминаха се с лодка, в която седяха прегърнати мъж и жена. Лодката се носеше по течението. После срещнаха друга. В нея с цяло гърло пееха няколко души. Това бе всичко.

Люпен се наведе и зашептя:

— Кажи, Жилбер, твоя ли е идеята за цялата работа. Или на Вошери?

— За бога, не знам… Ние вече няколко седмици говорим за това.

— Не вярвам на Вошери, той има мръсен характер. Не зная, но ми се струва, че трябва да си разчистя сметките с него.

— О, шефе!

— Да, да! Той е опасен смелчага… Без да се смята това, че на съвестта си носи навярно и някое друго убийство.

Арсен Люпен мълча няколко секунди, после каза:

— Уверен ли си, че си видял депутата Добрек?

— Със собствените си очи!

— И знаеш, че той има среща в Париж?

— Той отиде на театър.

— Добре, да допуснем. Но ако слугите му са останали във вилата в Анжиен…