Читать «Тайнственото око» онлайн - страница 2
Морис Льоблан
— Готвачката е уволнена. Що се отнася до лакея Леонард, довереното лице на депутата Добрек, той чака господаря си в Париж, а оттам те не могат да се върнат по-рано от един часа през нощта. Но…
— Но?…
— Трябва да се имат предвид някои неща: случаен каприз на депутата Добрек, да речем, промяна на настроението, неочакваното му връщане. Всичко трябва да се извърши най-много за час.
— Кога събра цялата информация?
— Сутринта. Ние с Вошери веднага решихме, че е настъпил благоприятен момент. Избрах за сборен пункт къщата, която е все още в строеж, защото нощем тя не се пази от никого. Предупредих двама от нашите да приготвят лодките и ви телефонирах. Това е цялата работа.
— Ключовете в теб ли са?
— От входа, да.
— Това ли е вилата? Онази, дето се вижда там долу, сред парка?
— Това. Вила Мария — Тереза. Цяла седмица двете съседни вили са празни. Ще смогнем да изнесем всичко, което си заслужава. Кълна ви се, шефе, тази работа си струва труда…
Люпен измърмори:
— Прекалено спокойно изглежда като преживяване. Не виждам никакво приключение, никакво удоволствие…
Спряха лодката в заливче, от брега на което нагоре се изкачваха каменни стъпала. Люпен съобрази, че пренасянето на мебелите по стълбите няма да представлява проблем. Но, стреснат от нещо, изведнъж той каза:
— Във вилата има хора. Вижте, там свети!
— Това е петромаксова лампа, шефе, светлината не мига…
Гроняр остана настрани от лодката. Льобалу, вторият гребец, се запъти към оградата, която водеше към улица Сентюр, а Люпен и останалите се отправиха по посока на входа и изчезнаха в тъмнината.
Пръв по стъпалата на къщата се качи Жилбер. Той впипом пъхна ключа в бравата. Вратата тихо изскърца. Достъпът в дома беше свободен.
Във вестибюла наистина гореше петромаксова лампа.
— Видяхте ли, шефе — каза самодоволно Жилбер, той беше познал.
— Да, да — продума Люпен, — но струва ми се, че светлината, която аз забелязах, не идваше оттук.
— Че откъде?
— За бога, не знам… Това ли е салонът?
— Защо? — запита Жилбер.
— Ами, може би най-напред там трябва да търсим — отвърна Люпен.
— Не — Жилбер не се страхуваше да говори високо, — от предпазливост е събрал всичко на горния етаж, в своята и другите стаи наоколо.
— Къде е стълбата за този етаж?
— Зад завесата, вдясно.
Люпен се отправи към завесата и тъкмо я беше повдигнал, когато на няколко крачки вляво от него изведнъж се отвори врата и от нея се показа глава с бледо до смърт лице и очи, изпълнени с ужас.
— Помощ! Убиват ме! Появилият се бързо изчезна.
— Това е Леонард, лакеят! — прошепна Жилбер.
— Ако вдига много врява, ще го убия — каза Вошери.
— Да не си посмял! — спусна се след лакея Люпен.
Той намери Леонард в помещение, което наподобяваше малък домашен бар. Леонард се мъчеше да отвори прозореца.
— Не мърдай, глупако! Без глупости! Ах, животно!
Люпен бе забелязал, че Леонард вдига ръка. Той се хвърли на земята. В барчето отекнаха три изстрела. Люпен се сборичка с лакея, изтръгна оръжието му и започна да го души.
— На ти, животно! Още минутка, и щеше да ме убиеш. Вошери, вържи този джентълмен!