Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 166

Това обясняваше нещата. Не бяха виждали дъщеря си от два месеца. Бяха изчакали да си я върнат обратно, в случай че вещерите криеха нещо друго в ръкава си.

Сега семейството никога нямаше да се раздели отново. Джак и Мира никога нямаше да се тревожат, че тяхната малка дъщеря и много необикновена въздушна магьосница ще бъде отвлечена или използвана в дааемански кръг.

Бяха в безопасност.

Тео, Сарафина, Адам и Клеър стигнаха балната зала точно навреме, за да видят семейната среща.

Ева запристъпва от ръцете на Хелън към тези на майка си, огромна усмивка грееше на ангелското й лице, тъмни къдрици се усукваха около пухкавите й бузки. Мира я грабна и я прегърна, очите й бяха затворени, а сълзите потекоха по лицето й, докато я люлееше напред-назад и шептеше отново и отново колко много й е липсвала. Джак уви ръцете си около двете и сгуши носа си в косата на Ева.

Сарафина избърса една сълза, проронена от трогателната сцена на повторното семейно събиране.

Навсякъде около тях стояха магьосници от Сборището, всички говореха и се смееха. Сервитьори и сервитьорки обикаляха с аперитиви и чаши с шампанско и други напитки.

Тео уви ръце около нея.

— Добре ли си?

— Просто съм щастлива и нетърпелива, и ме тресат хормони.

— Хормони?

Тя се обърна към него и го погледна в очите.

— Някога ми каза, че се надяваш да имаш деца един ден, след като цялата бъркотия с вещерите се оправи.

— Да — бавно каза той, изражението му премина през проясняване — смайване — осъзнаване. — Искам да имам някой ден.

— Това е добър отговор. — Изпусна дъха, който без да забележи беше задържала. — Какво ще кажеш за след двеста седемдесет и девет дни, плюс-минус?

— За какво говориш, Сарафина? — От тона на гласа му личеше, че бе разбрал, но все още не го беше осъзнал.

Пеперудите запърхаха в стомаха й от реакцията му.

Тео я погледна, лицето му стана безизразно, а после пребледня. Секунда по-късно се усмихна и извика, вдигайки я и завъртайки я наоколо. Остави я да стъпи на пода и я целуна.

— Най-накрая добри новини.

— Не мога да ти опиша как ми олекна, че мислиш така.

Той сложи ръката си на корема й.

— Сарафина, ти вече ми даде любов, надежда и радост. Сега ми даваш дори повече. Разбира се, че се радвам. — Той я придърпа срещу гърдите си и отново я целуна. — Обичам те — прошепна той срещу устните й.

— Хей, какво става? — попита Адам близо до тях. Клеър ги гледаше с любопитство.

Тео отговори преди тя да може да каже и дума.

— Ще ставам баща.

Адам се усмихна.

— Това е най-прекрасната новина, която чух през целия ден. Един ден Клеър и аз също смятаме да имаме деца. Само че смятаме да си осиновим. Има малки магьосници на елементите някъде там, хванати в не-магическата система за приемна грижа. Ще…

Сарафина се откъсна от Тео и се хвърли в ръцете на Адам.

— Деца като мен — прошепна тя дрезгаво, отново на ръба на сълзите.

Адам се засмя.

— Да.

Тя се откъсна от Адам и прегърна и Клеър.

— Това е просто толкова, толкова… страхотно — тя завърши глуповато, загубвайки всякакви думи, с които да изрази чувствата си. Погледна към Тео. — Може би и ние можем да направим това.