Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 165

— Не знам. Предпочитам да остана в леглото с теб. — Тя го целуна по гърдите.

Сарафина имаше да направи свое съобщение, но мисълта за него караше пеперудите в стомаха й да запърхат, затова тя отпрати тази мисъл на далеч за момент.

— Имаме остатъка от живота си да прекараме заедно в леглото, скъпа. — Той се засмя тихо. — Наистина го очаквам с нетърпение.

Тя се протегна, наслаждавайки се на задоволената отпуснатост и болезнеността, идваща от това, че беше правила любов. Имаше някои видове болка, които бяха по-скоро удоволствие.

— Какво да облека?

Той смъкна чаршафа от нея, разкривайки голите й гърди и корем. Разгорещеният му поглед задържа нейния за момент, познатата похот направи очите му дори по-тъмни. Наведе глава и засмука едното й зърно в устата си, после другото, отделяйки време и на двете.

Беше странно каква директна връзка имаше между гърдите и сърцевината й, когато Тео я докосваше.

— Бих предпочел да не обличаш нищо, но предполагам, че трябва да слезеш с рокля — промърмори той.

— Рокля — отговори задъхано, както Тео толкова често я караше. — Мисля, че мога да го уредя.

Той се претърколи от леглото и стана. Сарафина седна, любувайки се на голотата му — дълги, силни крака и гръб, и най-перфектното мъжко дупе, което някога бе виждала.

Той погледна през прозореца към притъмняващия здрач. Напоследък не им се налагаше да се тревожат, че Бей ще се появи при тях, или че Стефан ще ги заплашва, така можеха да направят егоцентрични и абсолютно прелестни неща, като да прекарат целия ден в леглото. Точно това правеха.

— Предполагам, че трябва да се приготвим — каза тя.

— Купонът скоро ще започне. — Тео протегна ръка и я изправи на крака. Повдигна вежда. — Душ?

Тя се усмихна.

— Ако ти си вътре, разбира се.

След като се изкъпаха и… направиха и други неща, Сарафина облече светлосива рокля с тънки презрамки и подходящ чифт гълъбово сиви токчета. Добави перлен наниз и перлени обици, после направи косата си на падащи буйни къдрици и сложи грим.

Довърши червилото си и излезе от банята. Тео спря насред крачката си и зяпна.

— Уау.

— Благодаря. — Тя се усмихна. — Ти също не изглеждаш зле.

Той носеше тъмносиво сако и черни панталони. Косата му, все още леко влажна, падаше по раменете му, а татуировките му се подаваха изпод яката на ризата му. Протегна ръка.

— Тръгваме ли?

Тя кимна и пое ръката му.

Гросет лежеше на дивана. Когато влязоха в стаята, той вдигна глава и размаха опашка. След като го потупаха по главата и му обещаха разходка по-късно, те го оставиха в апартамента.

По пътя надолу към балната зала, те се натъкнаха на Мира и Джак. Мира носеше красива червена рокля, а Джак беше целият в черно. Двамата буквално тичаха надолу.

Адам и Клеър се появиха иззад ъгъла, едновременно със Сарафина и Тео.

— Хей, закъде сте се разбързали? — попита Адам. — Сигурен съм, че Томас е поръчал достатъчно алкохол за да има цяла нощ. Не е нужно да бързате.

Джак извика през рамо.

— Обадиха се да ни кажат, че Хелън се е върнала с Ева!

Те побързаха да изчезнат от погледите им.