Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 164

— Ще се радвам да се преместя при теб, Сарафина. Мислиш ли да приемеш работата, която Томас ти предложи?

Тя помисли за момент, начертавайки линия с пръст върху пищния му бицепс. Трябваше само да докосне този мъж и вече го желаеше.

Добре, това беше лъжа. Трябваше само да си помисли за него или да бъде на пет фута от него, за да го пожелае.

— В такъв случай, добре. Ще намеря някакво прикритие, което да използвам пред приятелите си, за да обясня промяната на работата. Така ще мога да прекарвам деня в Сборището, а вечерите с приятелите ми. — Спря и се усмихна. — И цялото си време — с теб.

— Звучи ми добре.

Тя си пое дъх, осъзнавайки нещо.

— Само… — Вдигна глава, изучавайки го.

— Какво?

— Чудя се дали ще можеш да се справиш със социалния ми календар. — Кръвта се отдръпна от лицето й. — Мислиш ли, че можеш да понесеш Мария?

Той се засмя.

— Щом мога да преборя демоните, мога да понеса и Мария. Мисля, че с един букет и показвайки колко много ме е грижа за теб, ще извървя дългия път към опитомяването на звяра. Повярвай ми, нямам проблем с приятелите ти, които са толкова защитно настроени. Мисля, че двамата с нея ще намерим нещо общо.

Тя се сгуши в гърдите му и въздъхна щастливо.

— Но може би задържането на апартамента ти в Сборището, не е толкова лоша идея. Можем да оставаме и там понякога.

Сарафина все още се чувстваше разкъсвана между двата свята, особено сега, когато кризата с Бей беше преминала. Не се съмняваше, че накрая ще намери баланса. Можеше да се изправи пред всичко, докато имаше Тео до себе си.

Тео се засмя.

— Гросет ще трябва да се научи да кара Харли.

— Можем да му вземем померански размер каска.

Той се пресегна и извади малка кутия от джоба на дънките си.

— Радвам се, че каза „да“ на първия въпрос, защото имам още един. — Той отвори кутийката и я постави на килима между тях.

Беше диамантен годежен пръстен.

Дъхът й заседна в гърлото.

— Тео?

Той не каза нищо, само гледаше лицето й.

— Тео. — Тя взе пръстена и го сложи на пръста си.

Беше й точно по мярка.

34

— Трябва да слезем.

Сарафина се претърколи лениво в леглото и се загледа в Тео.

Сборището правеше парти, за да отпразнува поражението на Дъскоф и Атрика. Въпреки че явно основната цел на партито беше някакво мистериозно съобщение.

Празненството дойде след двадесетте и девет дни на траур. По един ден за всеки убит магьосник — двадесет и двама магьосници бяха загинали. Допълнителните седем дни бяха официалния траурен период на Сборището за тридесет и двамата, които бяха изгубили магията си в битката.

През последния месец Сборището беше мрачно място, докато всички оплакваха и възстановяваха това, което беше толкова лошо повредено, както физически, така и не само.

Откакто Сарафина прие предложението на Тео, той се пренесе в нейния апартамент и се помири с Мария. Както поиска тя, той задържа апартамента си — здрава връзка със Сборището — и те прекараха предните няколко нощи там.