Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 167

Тео отново пребледня, после се подсмихна.

— Да, може би. Ъм, нека първо се справим с това, което е на път.

— Мисля, че Тео все още е в шок — каза Клеър, ухилвайки се.

— Говорейки за деца, чухте ли новината за Томас и Изабел? — попита Адам.

— Не — отвърна Клеър с усмивка. — Шегуваш се, нали? И те ли очакват дете?

— Не, още не. Но Мика се занимава с някаква земна магия. Намерил е заклинание, което може да помогне при магьосническото безплодие. Може нещо да излезе от това. — Адам повдигна рамене.

— Уау — отвърна Сарафина. — Мика е гениален.

Адам кимна.

— Такъв е. Използва някои от дааеманските заклинания, които взе от книгата, дадена му от Сиари, когато дойде на Юдай с мен и Клеър. — Той спря, поглеждайки Мика през стаята. — Загубата на магията му е просто брутална.

— Да, как е успял да приготви земната магия?

— Той може да приготви много от нея и да я изследва цялата. Просто някой друг трябва да я съхранява и да борави с магиите и заклинанията. Всъщност той използва магически сурогат.

Сарафина погледна Мика. Той разговаряше с Томас.

— Изглежда се справя добре с това.

Клеър погледна в посоката на Мика.

— Първата му любов е проучването. Мисля, че ще се оправи. Просто се нуждае от някой толкова шантав, колкото е и той, за да тества заклинанията му. Постоянен изследовател и партньор в тестването. — Тя погледна многозначително една висока, привлекателна земна магьосница с кафява коса, която пиеше вино в другия край на стаята.

— О, тя е много хубава — отвърна Сарафина. — Намеси ли се, Клеър?

Тя притисна палеца и показалеца си.

— Само малко. Мисля, че Емили и Мика ще се разбират добре. Тя е точно толкова заинтересована от историята и магическата теория, колкото е и той. Мика просто се нуждае от малко… побутване, това е всичко. — Клеър се ухили. — Те ще работят в много тясно сътрудничество в бъдеще. Още повече че Емили винаги си е падала по Мика. Мика просто никога преди не го е забелязвал. Той е толкова разсеян към всичко, освен към работата си.

Сарафина наблюдаваше как Мика погледна към Емили в другия край на стаята, после погледна отново и се вторачи в нея.

Аха. Магията се създаваше.

— Той не е разсеян вече — промърмори Сарафина, повдигна вежда и отпи глътка от сладкия си чай.

Клеър се засмя.

— Не. Семето е засадено. Сега няма какво да направи, освен да разцъфне.

— Браво на Мика. — Сарафина въздъхна. — Всички тези добри новини, след толкова много лоши, направо е затрогващо. Скоро ще създадем цяло едно ново поколение от магьосници.

— Бъдещето на Сборището е светло — отвърна Тео. Придърпа я към себе си. — Като нашето.

— Добре — каза Томас високо. — Почти е време за съобщението.

Всички глави в залата се завъртяха към Томас и разговорите затихнаха. Сарафина усети, че се досеща, че съобщението ще бъде за бърникането на Мика в плодовитостта. Но когато огромният екран се спусна от тавана, Сарафина осъзна, че може би не това смятаха да съобщят все пак.

— На вашето внимание — съобщи Томас на притихналата тълпа. Той се усмихна развълнувано, а Изабел и Мика от двете му страни, също се усмихнаха. — Мисля, че това ще ви хареса. — Натисна копчето на дистанционното и задържа.