Читать «Душа в пламъци» онлайн - страница 5

По някое време невестулката се върна, стиснала бе между челюстите си отпуснатото тяло на тлъста полска мишка и усещаше в устата си вкуса на кръвта ѝ. Едва се беше сдържа​ла да не я разкъса веднага след като я умъртви, но инстинк​тът ѝ повеляваше да обуздае своето нетърпение. И самодис​циплината ѝ беше възнаградена, защото докато се връщаше в леговището си, се натъкна на друга, по-дребна мишка и си похапна, преди да скрие остатъците от нея. Може би щеше да се върне за тях по-късно, след като по-едрата плячка бъде прибрана на сигурно място.

Не чу приближаването на гарвана. Усети го едва когато ноктите му се вкопчиха в гърба ѝ, разкъсаха кожата и се впи​ха в плътта ѝ. Той я прикова към земята и после започна бавно да я кълве, пробивайки в тялото ѝ гладки дупки със своя дълъг клюн. Гарванът не яде от нея. Просто я изтезава до смърт, като не бързаше да сложи край на нейните мъки. След като я превърна в каша от кръв и кожа, остави остан​ките ѝ на лешоядите и се върна при другарите си. Те чакаха ловът да започне и бяха любопитни да видят какво предста​влява ловецът, който ще дойде.

Не, онзи, който ги бе изпратил, бе любопитен да разбере това и те наблюдаваха вместо него.

Защото той бе най-големият хищник от всички тях.

2

Има истини, които са толкова ужасни, че не бива да бъдат изричани гласно - толкова отвратителни са, че дори само да ги признаеш, би означавало да рискуваш решаваща част от своята човечност, да заживееш в по-студен, по-жесток свят отпреди. Парадоксът е, че има хора, които не могат да не приемат тези истини, запазвайки неизменно в сърцата, в ду​шите си непоклатимата вяра, че е възможно светът този път, само този единствен път, да им пробутва лъжата, че в случая Бог не си е затворил очите.

Ето една от тези истини: отвличането на дете след три часа по правило се третира като убийство.

Първият проблем, с който се сблъскаха разследващите изчезването на Ана Кор, възникна от закъснялото обявяване на тревога код оранжево. Ана беше изчезнала от малък, но оживен мол на сушата, където бе отишла с приятелката си от училище Хелън Дъбюк и майка ѝ на съботно пазаруване, най-вече за да си купи „Великия Гетсби“ за часовете по ли​тература. Отделила се от Дъбюкови, за да влезе в магазина за нови и употребявани книги, докато те отишли в „Сиърс“ да купят на Хелън обувки за училище. Не се разтревожили особено, когато изминали двайсет минути, а Ана още не се била присъединила към тях; тя била дете със слабост към книжарниците и били сигурни, че просто се е свила в някой ъгъл с роман в ръцете, зачела се е и сюжетът я е погълнал из​цяло. Обаче в книжарницата я нямало. Продавачът си спом​-нил Ана и казал, че не е останала дълго, само прегледала рафтовете, после взела своята книга и си тръгнала. Хелън и майка ѝ се върнали при колата, и там я нямало. Опитали да се свържат с нея по джиесема, ала той се включил направо на гласова поща. Претърсили мола, което не им отнело мно​го време, после позвънили в дома на Ана, да не би случайно да се е прибрала с колата на някой друг, без да си направи труда да се обади, макар че това щяло да е нехарактерно за нея. Валъри Кор не си била вкъщи. По-късно щяло да се раз​бере, че си е правила косата при Луиз Дусет, която държа​ла малък фризьорски салон на „Мейн Стрийт“, на задната страна на къщата си. Телефонът на Валъри иззвънял, докато миели косата ѝ, и тя не го чула заради шума на водата.