Читать «Душа в пламъци» онлайн - страница 4

Колата, която сега премина под стария дъб и спря пред къщата оттатък пътя, бе колата на Алън. Той погледна на запад и засенчи очи от лъчите на слънцето, което се скри​ваше зад хоризонта. Идваха още автомобили. Казал бе на останалите да карат след него. Жената щеше да има нужда от тях. Детективите от мейнската щатска полиция също бяха на път, както изискваше обявената тревога код оранжево. За изчезналото дете незабавно бе уведомен и Националният информационен център по престъпленията. През следващи​те часове щеше да се реши дали да се поиска помощ и от ФБР.

Къщата бе в стил ранчо, добре поддържана и свежо боя​дисана. Нападалите листа бяха събрани и изсипани на купа за компост до подветрената стена на сградата. Тя се бе спра​вила доста добре за жена без съпруг, който да ѝ помага, за жена, която не е от тук, помисли си Алън.

Гарваните го наблюдаваха, докато чукаше на вратата, по​сле му отвориха, размениха се думи, той влезе и за известно време отвътре не се долавяше звук или движение. Пристиг​наха още две коли. От първата слезе възрастен мъж с изтър​кана кожена лекарска чанта. Втората бе карана от жена към края на средната възраст, облечена в синьо палто, което се закачи на портата, когато тя се втурна към къщата. Скъса се, но след като го освободи, жената не спря да погледне щети​те. Имаше по-важни неща за вършене.

Двамата с лекаря бяха стигнали до средата на двора, ко​гато входната врата се отвори широко и към тях се завтече жена. Тя беше към края на трийсетте, малко понаедряла око​ло кръста и ханша. Пуснатата свободно коса се развяваше зад гърба ѝ. Щом я видяха, новодошлите спряха и по-възрастната жена вдигна ръце, сякаш очакваше другата да се хвърли в прегръдките ѝ, но вместо това тя се провря покрай тях, избутвайки лекаря. Едната обувка падна от крака ѝ, бе​лите камъни на алеята раздираха кожата ѝ и зад нея оставаха кървави следи. Тя се препъна, падна тежко и когато се из​прави отново, дънките ѝ бяха скъсани, коленете ѝ бяха ожулени и единият от ноктите ѝ бе счупен. Кърт Алън се появи на вратата, но жената бе вече на пътя и сложила ръце около устата, крещеше отново и отново едно име...

- Ана! Ана! Ана!

После заплака, искаше да побегне, но пътят завиваше надясно и наляво и не знаеше накъде да поеме. Жената на средна възраст отиде при нея и най-сетне я взе в прегръдките си, въпреки че тя се съпротивляваше. Лекарят и Алън вече приближаваха, когато тя изкрещя отново името. От околни​те дървета се разхвърчаха птици и невидими твари побягна​ха от храстите, сякаш за да разнесат новината.

Момичето го няма, момичето го няма.

Само гарваните останаха. Слънцето най-сетне изчезна зад хоризонта и започна да пада истински мрак. Гарваните се сляха с него, погълнати от него и той на свой ред погълнат от тях, защото тяхната чернота бе по-дълбока от всякаква нощ.