Читать «Душа в пламъци» онлайн - страница 3

В щата имаше много такива общности, привличащи оне​зи, които искаха да избягат, онези, които търсеха закрилата на границата, защото това все още беше краен щат с грани​ци от гори и вода. Някои избираха анонимността на горите, където шумът от брулещия дърветата вятър бе като тътен от разбиващи се вълни, ехо от песента на океана на изток. Но тук, на това място, имаше и гори, и море, имаше скали покрай тесния залив и тесен издигнат път, който, подобно на моста, свързваше сушата с онези, които бяха избрали да се заселят отделно от нея; имаше град с една главна улица и достатъчно пари, за да плаща за малък полицейски участък. Полуостровът беше голям, с население, пръснато из скуп​-чените около „Мейн Стрийт“ сгради. Също така по отдавна забравени административни и географски причини община Пастърс Бей се простираше на запад до сушата и оттатък из​дигнатия път. Години наред Пастърс Бей бе под ведомството на окръжния шериф, докато градът не разгледа бюджета си и не реши, че не само може да си позволи собствена полиция, но и че всъщност дори ще спести пари от това, и така се по​яви полицейският участък на Пастърс Бей.

Но когато говореха за Пастърс Бей, местните имаха пред​вид полуострова и полицаите бяха техни полицаи. Външ​ните хора често го наричаха „острова“, въпреки че не беше остров поради естествената си връзка със сушата, при все че мостът поемаше по-голямата част от трафика. Той бе дос​татъчно голям, за да побере прилично двулентово шосе, и достатъчно висок, за да изключи всякакъв риск общината да остане откъсната при лошо време, макар че се беше случ​вало вълнението да е толкова силно, че вълните да заливат пътя; каменният кръст откъм сушата свидетелстваше, че на тази земя някога е живял човек на име Мейлок Уийлър, по​метен от моста през 1997 г., докато разхождал своето куче Кея. Кучето бе оцеляло и бе осиновено от семейна двойка на сушата, защото Мейлок Уийлър беше ерген, от най-упоритите. Но то непрекъснато се опитваше да се върне на остро​ва, както често се случва с родените на такива места. След време хората се отказаха от опитите си да го задържат и то бе взето от Гроувър Корно, който беше полицейският начал​ник по онова време. Кучето остана с Гроувър до пенсиони​рането му и по-късно двамата със стопанина му починаха в разстояние само на една седмица. Фотографията на двамата заедно остана да виси на стената на полицейския участък в Пастърс Бей. Тя караше Кърт Алън, наследника на Гроувър, да се чуди дали и той да не си вземе куче, но Алън живееше сам и не бе свикнал с животните.