Читать «Душа в пламъци» онлайн - страница 6
Джон Коннолли
Накрая госпожа Дъбюк се обадила, не на 911, а в самия полицейски участък на Пастърс Бей. Било само по силата на навика, нещо обичайно за жителите на малък град със собствена полиция, но това довело до ново забавяне, докато началникът на полицията Алън обмислял дали да сигнализира шерифството и щатската полиция, която на свой ред трябвало да информира отдела си за криминални разследва-ния. Когато бе обявена тревогата код оранжево, вече беше изминал час и петнайсет минути, или повече от една трета от тричасовия срок, считан за решаващ при всяко отвличане на малолетен, след изтичането на който детето се приема за мъртво. Но след като тревогата бе обявена, властите реагираха бързо. В щата имаше установени процедури за случаи като този, те бяха задействани незабавно и с координацията им се зае Обединеният организационен екип за справяне с произшествията. В района бяха съсредоточени полицейски патрули, които започнаха да обикалят пътищата. В Пастърс Бей бе изпратен екип за проверка на уликите, запланувано бе компютърът на Ана Кор да бъде изследван за нещо подозрително и да се поиска от майката да подпише декларация, с която да даде достъп до данните за разговорите, водени от джиесема на Ана. Мобилният ѝ оператор бе вече уведомен и бяха направени опити да се установи местонахождението на телефона, но онзи, който я бе отвлякъл, не само че го беше изключил, но и бе извадил батерията и бе ликвидирал възможността той да бъде засечен.
Данните за жертвата бяха изпратени в Националния криминален информационен център, след което Ана Кор автоматично бе включена в категорията „изчезнало или застрашено лице“. Това на свой ред доведе до уведомяването на Центъра за изчезнали и малтретирани деца и на ФБР. Звеното „Адам“, специализираният отряд на Националния център за изчезнали и малтретирани деца, бе готово за действие, регионалното Звено за бързи действия при отвличане на деца в Бостън беше на крак и чакаше официалното искане за помощ от мейнската щатска полиция. Лесничеите започваха подготовка за щателно претърсване на ненаселените райони около предполагаемото място на отвличането. Когато предвидените три часа изтекоха и Ана Кор все още не беше на-мерена, през редиците на полицейските служители премина лека вълна. Това бе безмълвно признание, че сега естеството на разследването задължително ще се промени. Направен бе списък с членове на семейството и близки приятели - първите заподозрени, когато пострада дете. Всички се съгласиха да се явят на разпит, придружен от тест с детектор на лъжата. Първа беше разпитана Валъри Кор.
