Читать «Душа в пламъци» онлайн - страница 2

Продължавай нататък, продължавай нататък. Остави ги зад себе си, но не и преди да си хвърлил още един тревожен поглед към тях, защото при вида им се сещаш какво е да бъ​деш преследван, да бъдеш наблюдаван отгоре, докато лов​ците безпощадно те следват. Точно това правят гарваните: водят вълците към тяхната плячка и вземат част от ловния им трофей като възнаграждение за труда си. Искаш да се размърдат. Искаш да си тръгнат. Дори обикновеният гарван може да те смути, но това не бяха обикновени гарвани. Не, тези птици бяха много необикновени.

Скоро щеше да падне нощ, а те продължаваха да стоят. Човек можеше да ги вземе за заспали, ако чернотата на очи​те им не се открояваше така отчетливо в гаснещата светли​на, а когато облаците се разкъсаха, улови и новоизгрялата луна и заключи образа ѝ вътре в себе си.

Късоопашата невестулка изскочи от изгнилия дънер, кой​то бе неин дом, и подуши въздуха. Кафявата ѝ козина вече се променяше, тъмното избледняваше и животното се превръ​щаше в призрак на самото себе си. Забелязала бе птиците, ала бе гладна и нямаше търпение да се нахрани. Котилото ѝ се беше пръснало и тя щеше да роди отново едва през след​ващата година. Гнездото ѝ беше застлано с миша кожа за изолация, но килерчето, където съхраняваше излишъците от убитите гризачи, вече се беше изпразнило. За да оцелява, не​вестулката трябваше всеки ден да изяжда храна, равна на четирийсет процента от собственото ѝ тегло. Това означаваше около четири мишки дневно, но напоследък не бе срещала много животни по обичайните си маршрути.

Гарваните като че ли не обърнаха внимание на появата ѝ, обаче невестулката бе твърде опитна, за да рискува живота си само защото са неподвижни. Обърна се с глава към лего​вището и използва опашката с черно на края като примам​ка, за да провери дали птиците ще се изкушат да нападнат. Ако го стореха, щяха да пропуснат тялото ѝ, целейки се в опашката, и тя щеше да се скрие на сигурно място в дънера. Но гарваните не реагираха. Носът на невестулката потрепна. Внезапно се чу шум, блесна светлина. Автомобилни фарове осветиха гарваните и те извиха глави да проследят лъчите. Разкъсвана между страха и глада, невестулката позволи на стомаха си да решава. Скри се в гората, докато вниманието на гарваните беше отвлечено, и скоро се загуби от поглед.

Колата продължи по пътя, вървеше по-бързо, отколкото беше разумно, вземаше завоите, като навлизаше в насрещ​ното платно повече от допустимото, защото бе трудно да се видят автомобилите, които приближават от обратната посо​ка, и който не познаваше пътя, можеше лесно да предизвика челен сблъсък или да се вреже в храсталаците отстрани. Да, можеше, ако този беше от пътищата, по които минават ту​-ристите, но малцина от тях идваха тук. Градът поглъщаше потока от гости, неговата набиваща се в очи сивота набър​зо убиваше желанието им да продължават нататък и той ги изхвърляше обратно натам, откъдето бяха дошли, на моста и към шосе 1, а после към границата, или на юг към магис​тралата и към Огъста и Портланд, големите градове, които жителите на полуострова толкова много се стараеха да из​бягват. Така че тук нямаше туристи, но понякога спираха външни хора, предприели пътешествието на своя живот, и след време, ако се окажеха подходящи, полуостровът нами​раше място за тях и те ставаха част от общност, обърнала гръб на сушата и изпълнено с решителност лице към океана.