Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 29

Може би нямаше някакво по-специално обяснение защо Ерик беше станал лекар. Явно той никога не бе желал някаква друга работа, никога не бе си представял друг живот. Спомня си всички дъждовни празненства по случай края на учебната година, издигнатото знаме и летните псалми. Винаги бе получавал отлични бележки по всички предмети, това бе нещо, което родителите му приемаха за даденост. Майка му често говореше за това, че шведите са разглезени и приемат като неизменен факт благоденствието си, а то най-вероятно беше просто някакво историческо стечение на обстоятелствата. Тя смяташе, че системата с безплатна медицинска помощ и зъболечение, безплатни грижи за децата и основно училище, безплатна гимназия и безплатен университет може да изчезне във всеки един момент. Но тъкмо това даваше възможност сега едно съвсем обикновено момче или момиче да се изучи за лекар, архитект или доктор по икономика във всички университети на страната, без да притежава богатство, стипендии или милостиня.

Чувството, че съзнава тези възможности, бе една привилегия, която му придаваше одухотвореност. Това го изпълваше със самочувствие и усещане за целенасоченост, но може би също и с някакъв вид високомерие на млади години.

Спомняше си, когато като юноша седеше на канапето в Солентуна и се взираше в отличните си оценки, а после погледът му обходи скромната стая. Етажерките с дребни украшения и сувенири, снимките в рамки от мелхиор, от първото причастие на родителите, сватба и петдесетгодишнина, а после и десетина снимки на единствения им син, от пеленаче в дантелени дрешки до усмихващ се юноша в костюм.

Майка му влезе в стаята и му подаде заявлението за кандидатстване по медицина. Тя имаше право, както винаги. Още щом пристъпи в Каролинския институт и започна обучението си за лекар, той се почувства като у дома си. Когато започна специализацията за психиатър, разбра, че лекарската професия му допада повече, отколкото всъщност искаше да признае. През осемнайсетте месеца работа като общопрактикуващ лекар — необходимо условие, за да издаде социалното управление удостоверението за лекар, той бе работил за Лекари без граници. Беше попаднал в Чисимао, на юг от Могадишо, в Сомалия. Работата беше изключително интензивна в една полева болница, чието оборудване се състоеше от бракуван шведски болничен инвентар, рентгенови апарати от шейсетте, лекарства, чийто срок на годност беше изтекъл, ръждясали и изцапани колички от закрити или ремонтирани болнични отделения. В Сомалия той за първи път беше срещнал тежко травмирани хора. Деца, които са загубили желанието да играят, апатични младежи, които мълчаливо свидетелстваха за това, как са били принуждавани да вършат ужасяващи престъпления, жени, понесли толкова зло, че не бяха в състояние да говорят повече, а просто се усмихваха несигурно и никога не вдигаха поглед. Беше почувствал, че иска да помага на хора, чийто затвор бяха униженията, на които са били подложени, които се измъчваха, макар агресорите отдавна да ги нямаше.