Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 31

Ерик си спомня ясно как изглеждаше момичето, когато разказваше. Гласът й беше плътен и глух, а сълзите течаха по бузите й, когато обясняваше как тя уловила огъня от цигарата с очите си и го пренесла върху жената със синята кърпа. Огънят бил в нейните очи, казваше тя. Защото, когато се обърнала и погледнала жената, тя пламнала. Най-напред синята кърпа на главата й, а след това цялата била обхваната от големи пламъци. Изведнъж сякаш буря от огън се разразила около цистерната. Момичето се затичало и не чуло нищо друго освен викове зад себе си.

След хипнозата Ерик и сестра Марион дълго говориха с момичето за това, което тя им бе разказала. Обясняваха й много пъти, че бензиновите пари са миришели толкова силно и са се запалили. Цигарата на мъжа е подпалила цистерната, и това няма нищо общо с нея.

Само няколко месеца след случката Ерик се върна в Стокхолм, където кандидатства към Медицинския съвет за научни изследвания в Каролинския институт, за да се задълбочи сериозно в хипнозата и третирането на травми. Малко по-късно той срещна Симоне. Спомняше си как я видя на голям празник в университета, тя беше възторжена, със зачервени от оживление страни. Най-напред забеляза червеникаворусата й къдрава коса. След това видя лицето й. Челото й беше извито и бледо, фината й светла кожа бе обсипана със светлокафяви лунички. Изглеждаше като на картинка, малка и слаба. Той все още си спомня как беше облечена тази вечер: носеше зелена копринена блуза, черни дълги панталони и високи тъмни изрязани обувки. Устните й бяха оцветени в бледорозов тон, а очите й блестяха яснозелени.

Ожениха се само след година и почти веднага се опитаха да имат деца. Оказа се трудно, заредиха се четири помятания едно след друго. Ерик си спомняше ясно един от случаите. Симоне беше в шестнайсетата седмица, когато спонтанно абортира женски зародиш. Точно две години след това помятане се роди Бенджамин.

С примижал поглед Ерик гледа през прозореца на колата и чува тихия разговор на Юна по полицейското радио с колегите, пътуващи към Вермдьо.

— Мислех за нещо — каза Ерик.

— Да?

— Казах, че Йозеф Ек не би могъл да избяга от болницата, но сега ми се струва, че ако е бил в състояние да си нанесе сам всички тези удари с нож, не бива да сме прекалено сигурни.

— И аз мислех същото — отговаря Юна.

— Окей.

— Вече съм поставил един от моите хора пред стаята.

— Най-вероятно това е напълно излишно — казва Ерик.

— Да.

Три коли спират в редица покрай канавката на пътя под един електрически стълб. Четирима полицаи, огрени от светлината на лампата, си говорят и обличат защитните си жилетки, сочат в някаква карта. Слънчевата светлина проблясва в стъклата на някаква стара оранжерия.