Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 28
Ларс Кеплер
— Не искам да ме намесвате.
— Прости ми, че аз…
— Престани тогава — изсъсква той.
9.
Ерик знаеше, че няма да може да заспи, но все пак опита. През цялото време остана буден, въпреки че криминален инспектор Юна Лина караше изключително внимателно по път 274 през Вермдьо към вилата, където се предполагаше, че се намира Евелин Ек.
Когато минават покрай старата дъскорезница, ситният чакъл започва да хруска под колата. Ерик усеща очите си раздразнени и сухи от капсулите кодеин, които е взел. Примижава с очи, отправил поглед към местност с дървени къщички върху тесни затревени пространства. Голите дървета стърчат в сухия декемврийски хлад. Светлината и цветовете навеждат Ерик на мисли и спомени за излетите от училище, когато беше дете. Мирисът на гнили дънери, уханието на гъби от чернозема. Майка му работеше на половин работен ден като медицинска сестра в гимназията на Солентуна и бе убедена в ползата от чистия въздух. Нейно беше решението той да се казва Ерик Мария. Необичайното име идеше оттам, че майката на Ерик бе ходила на езиков курс във Виена, посетила беше Бургтеатър, където бе гледала пиесата „Бащата“ на Стриндберг с Клаус Мария Брандауер в главната роля. Беше толкова завладяна от видяното, че името на актьора звучеше в нея в продължение на много години. Като дете Ерик се опитваше винаги да скрие второто си име Мария, а като юноша се разпознаваше в песента A Boy Named Sue на една плоча с Джони Кеш, записана в затвора Сан Куентин. „Some gal would giggle and I’d get red, and some guy’d laugh and I’d bust his head, I tell ya, life ain’t easy for boy named Sue.“ (Разхили се момиче, аз се изчервявам,/ изсмее ми се някой тип, главата му разбивам,/ и да ви кажа, не ми е лесно да съм момче на име Сю.)
Бащата на Ерик, който се занимаваше със застраховки, в действителност имаше един-единствен истински интерес през целия си живот. Неговото хоби беше да бъде магьосник и да се облича в домашно ушита мантия, изтъркан фрак и нещо като сгъваема шапка на главата, която той наричаше своя chapeau claque. Ерик и приятелите му трябваше да седят на столове в гаража, където баща му беше изградил малка сцена с тайни отварящи се прозорчета. Повечето от своите трикове бе открил в каталога Магията на Бернадот в Бумьола: магьоснически пръчки, които се разтваряха със свистене, билярдни топки, които умножаваха броя си с помощта на една обвивка, кадифено сакче с тайно отделение и блестяща ръчна гилотина. В последно време Ерик мисли за баща си с нежност и топлота, спомня си как включваше с крак грамофона с Жан-Мишел Жар, докато в същото време правеше магически движения с плуващ в пространството череп. С цялото си сърце Ерик се надява баща му никога да не е забелязал, че той се срамуваше и когато стана по-голям, зад гърба му правеше физиономии към приятелите си.
