Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 30

Завърна се у дома и завърши обучението си като психотерапевт в Стокхолм. Но едва когато специализира в областта на психотравматология и психиатрия на катастрофите, той се срещна с различните теории за хипнозата. Към хипнозата го привлече бързината, това, че психологът можеше да се приближи толкова бързо до произхода на травмата. Ерик си даде сметка, че тази бързина беше от изключително значение, ако човек искаше да работи с жертви на военни престъпления и природни катастрофи.

Изкара основен курс по хипноза към Европейското общество за клинична хипноза, скоро стана член на Обществото за клинична и експериментална хипноза, Шведското дружество за клинична хипноза и си кореспондираше в продължение на няколко години с Карън Олнес, американската детска лекарка, чийто революционен метод да хипнотизира хронично болни и сериозно повлияни от болка деца беше и досега онова, което му беше направило най-силно впечатление.

В продължение на пет години Ерик работеше за Червения кръст в Уганда с травмирани хора. През този период изобщо нямаше време да се изпробва и развива в хипнозата, ситуациите бяха извънредно бързо променящи се и неотложни, почти винаги ставаше въпрос за осигуряване на основни грижи. Той се възползва от хипнозата едва десетина пъти през целия този период, и то всъщност в по-елементарни ситуации, като обезболяващо средство при свръхчувствителност и като начално блокиране на фобийни фиксации. Но веднъж през последната година в Уганда се бе срещнал с момиче, което държаха заключено, защото не можеше да спре да крещи. Католическите монахини, които работеха като сестри, обясниха, че момичето е дошло, пълзейки по пътя от гетото на север от Мбале. Мислеха, че принадлежи към племето багишу, тъй като говореше лугису. Не беше спала дори една-единствена нощ и непрекъснато викаше, че тя е ужасен демон с огън в очите. Ерик ги беше помолил да отворят вратата й. Още веднага щом я видя, разбра, че страда от обезводняване. Когато се опита да я накара да пие, тя крещеше така, все едно, че водата я гореше като огън. Търкаляше се наоколо по пода и крещеше. Реши да изпробва хипноза, за да я успокои. А една монахиня на име сестра Марион преведе думите му на букусу, който момичето би трябвало да разбира, и когато тя започна да слуша, за него не представляваше трудност да я въведе в хипноза. Само за един час момичето успя да неутрализира цялата си психическа травма. Една цистерна, идваща от Жиния, беше излязла от пътя на север от гетото на пътя Мбале-Сороти Роуд. Тежкото превозно средство се беше преобърнало и изровило дълбока яма отстрани на пътя. От една дупка в голямата цистерна бензинът изтичал върху земята. Момичето изтърчало до вкъщи, за да намери своя чичо, разказало му за бензина, който просто изтичал в земята. Чичото дотичал с два празни пластмасови бидона. Десетина души вече се намирали на мястото, когато момичето довело чичо си до цистерната. Те пълнели кофи с бензин от канавката. Миришело ужасно, слънцето блестяло и въздухът бил горещ. Чичото й махнал с ръка. Тя поела първия бидон и го завлачила към къщи. Бил много тежък. Тя се спряла, за да вдигне бидона на главата си, и видяла жена със синя кърпа да стои до цистерната, нагазила до колене в бензина и да пълни малки стъклени бутилки. Малко по-нататък, на пътя към града, тя видяла един мъж в жълт камуфлажен костюм. Той наближавал с цигара в устата си и когато всмукал дима, огънчето блеснало.