Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 26

Симоне се обръща, за да помогне на малкото момиче, но то е изчезнало. Тича обратно по външния коридор, където магазините са пусти и със загасени светлини, но не вижда нито момичето, нито някое от момчетата. Продължава още малко и внезапно разбира, че стои пред ателието за татуировки. Витрината му е покрита от черна нащърбена филмова лента и голяма картина на Фенрисулвен. Отваря вратата и влиза. В магазина изглежда празно. Навсякъде по стените са окачени снимки на татуировки. Оглежда се и тъкмо се кани да излезе отново, когато чува глас, висок и нервен:

— Нике? Къде си? Кажи нещо.

Една черна драперия се разделя и едно момиче излиза с мобилен телефон на ухото. От кръста нагоре е гола. Няколко фини капки кръв се стичат надолу по шията й. Лицето й е съсредоточено и тревожно.

— Нике — казва момичето настоятелно по телефона си. — Какво се е случило?

Гърдите й са настръхнали, но тя като че не се сеща, че е полугола.

— Мога ли да попитам нещо? — казва Симоне.

Момичето напуска магазина и започва да тича. Симоне я следва към вратата, когато чува глас зад себе си.

— Айда? — вика едно момче с тревожен глас.

Тя се обръща и вижда, че това е Бенджамин.

— Къде е Нике? — пита той.

— Кой?

— Малкият брат на Айда. Той е със забавено развитие. Видя ли го някъде там, навън?

— Не, аз…

— Едър, с черни слънчеви очила.

Симоне бавно се връща в магазина и сяда на един стол.

Айда се връща заедно със своя брат. Той се спира пред вратата, кима с тревожни очи на всичко, което тя му говори, след което си избърсва носа. Момичето влиза вътре, закрива си гърдите с ръка, минава покрай Симоне и Бенджамин, без да ги погледне, и изчезва зад драперията. Симоне успява да види, че шията й е почервеняла, защото тя е татуирала тъмночервена роза до една малка звезда на Давид.

— Какво става? — пита Бенджамин.

— Видях няколко момчета, направо бяха като побъркани, държаха едно момиче над парапета. Малкият брат на Айда просто стоеше там и…

— Каза ли им нещо?

— Те престанаха, когато стигнах до тях, но изглеждаше, че просто им е забавно.

Бенджамин има много притеснен вид, бузите му се зачервяват, погледът му става неспокоен, оглежда се наоколо, като че би искал да побегне.

— Не ми харесва, че си дошъл тук — казва Симоне.

— Мога да правя каквото си искам — отговаря той.

— Прекалено си малък, за да…

— Престани! — прекъсва я той с приглушен глас.

— Какво? И ти ли мислеше да се татуираш?

— Не, не съм имал такова намерение.

— Мисля, че са ужасни тези татуировки по шията и лицето…

— Мамо! — прекъсва я той.

— Грозно е.

— Айда чува какво казваш.

— Макар да смятам…

— Може ли да си тръгнеш? — прекъсва я остро Бенджамин.

Тя го поглежда, мисли си, че не познава този тон на гласа му, но знае, че всъщност тя и Ерик все по-често говорят по един и същ начин.

— Ще дойдеш с мен у дома — казва тя спокойно.

— Ще дойда, ако преди това излезеш — отговаря той.

Симоне напуска магазина и вижда, че Нике е застанал до тъмния прозорец със скръстени на гърдите ръце. Отива при него, опитва се да изглежда добра и му сочи неговите карти Покемон.