Читать «Копринената буба» онлайн - страница 18

После се настани с усмивка на стола срещу Страйк.

— И тъй, разрешено ли ми е да попитам кой ви нае? Разрешено ли ми е да гадая?

— Моля, свободен сте да го сторите — отвърна Страйк, който по принцип никога не забраняваше някому да прави предположения.

— Или е Даниъл Чард, или Майкъл Фанкорт — отсече Фишър. — Познах ли?

Лещите на очилата му правеха очите му подобни на мъниста и силно фокусирани. Макар да не се издаде външно, Страйк бе стъписан. Майкъл Фанкорт беше много прочут писател, спечелил наскоро престижна литературна награда. Защо точно би се интересувал от изчезналия Куин?

— Боя се, че не — отвърна Страйк. — Беше Лионора, съпругата на Куин.

Фишър изглеждаше едва ли не комично озадачен.

— Съпругата му? — повтори безизразно. — Онази невзрачна женица, дето изглежда като Роуз Уест? Тя пък защо е наела частен детектив?

— Мъжът й е изчезнал. Няма го от единайсет дни.

— Куин е изчезнал? Но… но тогава…

За Страйк бе очевидно, че Фишър е очаквал разговор в съвсем различна посока и е нямал търпение да го проведе.

— Но защо ви е пратила при мен?

— Според нея знаете къде е Куин.

— Че откъде ще знам, по дяволите? — попита Фишър и изглеждаше искрено смаян. — Той не ми е приятел.

— Госпожа Куин чула на някаква забава как говорите на мъжа й за място за отдих на писатели…

— О — рече Фишър, — „Бигли Хол“, да. Но Оуен няма как да е там! — Той се разсмя и мигом заприлича на очилат Пък: веселост, подплатена с лукавост. — Оуен Куин не биха го пуснали там, ако ще и да им плати. По природа е скандалджия. А едната от жените, които държат имението, направо не може да го гледа. Написа отвратителна критика за първия й роман и тя никога не му я прости.

— Бихте ли ми дали телефонния номер там все пак? — помоли го Страйк.

— Имам го тук някъде — каза Фишър и измъкна мобилен телефон от задния джоб на джинсите си. — Ей сега ще им звънна…

И го направи, като постави мобилния телефон на бюрото помежду им и включи спикърфона, та и Страйк да чува. След цяла минута звънене се обади задъхан женски глас:

— „Бигли Хол“.

— Здравей, ти ли си, Шанън? Обажда се Крис Фишър от „Кръстосан огън“.

— О, здравей, Крис, как си?

Вратата на кабинета се отвори и кльощавото мургаво момиче от външния офис влезе, остави чаша лате пред Фишър и без да каже нито дума, отново се оттегли.

— Шан, обаждам се — заговори Фишър, след като вратата се затвори — да проверя дали Оуен Куин не е отседнал при вас. Да е идвал случайно там?

— Куин?

Дори при тази единична сричка, идваща отдалече с метален звук, антипатията и презрението на Шанън отекнаха в пълната с книги стая.

— Да, не си ли го виждала?

— Не съм от година, че и повече. Защо? Да не е намислил да идва тук? Никак няма да е добре дошъл, казвам ти.

— Няма страшно, Шан, мисля, че жена му се е объркала нещо. Пак ще се чуем скоро.

Фишър пресече думите й за сбогуване, нетърпелив да се върне към разговора със Страйк.

— Видяхте ли? — разпери ръце. — Казах ви. Не би могъл да отиде в „Бигли Хол“, дори да го иска.

— Не можахте ли да го кажете на съпругата му, когато ви се е обаждала?