Читать «Копринената буба» онлайн - страница 17

6

О, господин Татъл, на вас може всичко да се повери, знаем го.

Уилям Конгрийв, „Любов за любов“

Валма от ледена мъгла все още бяха полепнали по сградите на „Ексмаут Маркет“, когато Страйк се появи там в девет без десет на следващата сутрин. Нямаше вид на лондонска улица с паважа пред многобройните кафенета, пастелните цветове на фасадите и църквата, подобна на базилика в златно, синьо и открити тухли: „Църквата на нашия най-свят избавител“, обвита в димни изпарения. Студена мъгла, магазини, пълни с любопитни антики и сувенири, маси и столове по тротоарите; ако можеше да прибави привкус на солена вода и печални крясъци на чайки, Страйк би казал, че се е озовал обратно в Корнуол, където бе прекарал най-стабилните периоди от детството си.

Малка табела на безлична врата до една пекарна оповестяваше офисите на издателство „Кръстосан огън“. Страйк натисна звънеца точно в девет часа и бе пуснат да влезе в коридор със стръмно варосано стълбище, което изкачи с известно затруднение, без да престава да се подпира на перилата.

На горната площадка бе посрещнат от слабичък, контешки облечен около трийсетгодишен мъж с очила. Имаше вълниста коса до раменете и носеше джинси, жилетка от костюм и риза от десениран плат със загатнати къдрички на маншетите.

— Здравейте — каза той. — Аз съм Крисчън Фишър. Камерън, нали?

— Корморан — поправи го механично Страйк, — но…

Щеше да добави, че се обажда и на „Камерън“, изтрениран отговор след годините на грешки, ала Крисчън Фишър реагира незабавно:

— Корморан — корнуолският великан.

— Точно така — потвърди Страйк изненадан.

— Миналата година издадохме детска книжка за английския фолклор — поясни Фишър, като отвори бяла двойна врата и въведе Страйк в претрупано общо пространство със стени, облепени с плакати и изобилие от разхвърляни рафтове с книги.

Кльощава тъмнокоса млада жена вдигна любопитен поглед към Страйк, когато мина покрай нея.

— Кафе? Чай? — предложи Фишър и покани Страйк в кабинета си, малка стая встрани от основното помещение, с приятен изглед към сънливата, потънала в мъгла улица. — Ще накарам Джейд да отскочи да купи.

Страйк отклони поканата, като обясни, че току-що е пил кафе, което бе истина, но се зачуди защо Фишър очевидно имаше предвид по-продължителна среща, отколкото според Страйк изискваха обстоятелствата.

— Тогава само едно лате, Джейд — подвикна Фишър през вратата, а към Страйк добави: — Заповядайте, седнете — и взе да обикаля библиотечните шкафове до стената. — Великанът Корморан не беше ли живял на планината Сейнт Майкълс?

— Да — каза Страйк. — Предполага се, че го е убил Джак. Онзи, дето се е прочул покрай бобеното зърно.

— Тук някъде беше — каза Фишър, докато все още оглеждаше рафтовете. — „Фолклорни приказки от Британските острови“. Имате ли деца?

— Не — отговори Страйк.

— О — промълви Фишър. — Е, тогава няма да си правя труда да я търся.