Читать «Копринената буба» онлайн - страница 16

То се знае, имаше предвид, че бедните би трябвало да се простят с юридическите услуги. Такива като средния клиент на Страйк щяха да продължат да използват скъпоплатени адвокати. Повечето от работата му напоследък идваше от настроени подозрително богаташи, дето все някой ги прекарваше. От него идеше информацията, която захранваше сръчните им адвокати и им помагаше да спечелят за клиентите си по-изгодни споразумения при отровните бракоразводни дела и бизнес спорове. Постоянният поток състоятелни клиенти предаваха името му на също такива като тях мъже и жени с отегчително сходни проблеми; това бе наградата за отличилия се в неговата професия и ако работата често биваше монотонна, от друга страна пък бе доходна.

Когато новините свършиха, той с мъка се надигна от леглото, вдигна остатъците храна от стола и сковано отиде до малкия кухненски бокс, за да измие всичко. Никога не запускаше тези си задължения: навиците за самоуважение, усвоени в армията, не бяха изоставени и при най-крайната му бедност, нито пък изцяло се дължаха на военното му обучение. От момче беше спретнат и прибран, подражаваше на чичо си Тед, чиято привързаност към реда, бил той в кутията му за инструменти или в хангара за лодката му, остро контрастираше с хаоса, заобикалящ Леда, майката на Страйк.

Десет минути по-късно, след последно изпикаване в тоалетната, където винаги бе мокро заради намиращия се в близост душ, и измиване на зъбите на по-широката кухненска мивка, Страйк се върна при леглото и се зае да сваля протезата си.

Климатичната прогноза за следващия ден беше финалът на новинарската емисия: температури под нулата и мъгла. Страйк втри пудра в края на ампутирания си крак; тази вечер го чувстваше по-малко болезнен, отколкото преди няколко месеца. Въпреки днешната пълна английска закуска и кърито, беше свалил малко килограми, защото отново имаше възможност да си готви сам и това бе отнело напрежение от крака му.

Насочи дистанционното управление към телевизионния екран; смеещата се блондинка и прахът й за пране бяха отвени от мрака. Страйк се намести тромаво под завивките.

Разбира се, ако Оуен Куин се криеше в писателското убежище, лесно можеше да го изкара от там. Звучеше като егоистичен мръсник, зачезнал в неизвестността със скъпоценната си книга…

Мъглявият въображаем образ на разгневен мъж, изфучаващ навън с лека пътна чанта, преметната през рамо, изчезна тъй бързо, както се бе появил. Страйк потъваше в така желания дълбок и лишен от сънища сън. Глухият ритъм на бас китара далеч под него бързо бе удавен в дрезгавото му хъркане.