Читать «Копринената буба» онлайн
Роберт Гэлбрейт
Робърт Галбрейт
Копринената буба
1
ВЪПРОС
С какво се храниш?
ОТГОВОР
Със сън на пресекулки.
Томас Декър, „Благородният испански войник“
— Дано е умряла някоя шибана знаменитост, Страйк — изрече дрезгав глас от другия край на линията.
Едрият небръснат мъж, крачещ в мрака преди зазоряване с телефон, притиснат до ухото си, се ухили.
— Близо си до истината.
— Шест часът е, мамка му!
— Шест и половина е, но ако искаш това, което ти предлагам, ела и си го вземи — отсече Корморан Страйк. — Не съм далеч от дома ти. Има едно…
— Откъде знаеш къде живея? — прозвуча отсреща.
— Ти ми каза — отвърна Страйк и потисна прозявка. — Нали си продаваш апартамента.
— О — промърмори онзи, вече омекнал. — Добра памет.
— Има едно денонощно кафе…
— Я зарежи това. Намини към службата ми по-късно.
— Кълпепър, имам друг клиент тази сутрин, плаща по-добре от теб, а и съм бил на крак цяла нощ. Ако ще използваш информацията, нужна ти е сега.
Стон. Страйк чу шумолене на листове.
— Надявам се поне новината да е сензационна.
— „Смитфийлд Кафе“ на Лонг Лейн — каза Страйк и затвори.
Леката неравномерност в походката му стана по-изявена, докато се спускаше по стръмната улица към борсата „Смитфийлд“, възвисяваща се в зимния мрак — огромен правоъгълен викториански храм на месото, където всеки делничен ден от векове насам в четири сутринта започваше доставката на животинска плът, транжирана и продавана на месарници и ресторанти из цял Лондон. Страйк дочуваше гласове през сумрака, изкрещяни наставления, ръмжене и боботене на камионите, движещи се на заден ход за разтоварване на стоката. Когато стъпи на Лонг Лейн, вля се в множеството плътно загърнати с шалове мъже, поели целеустремено към службите си в този понеделник сутрин.
Група куриери във флуоресцентни якета, застанали под каменен грифон, пазещ като страж на ъгъла на сградата на месната борса, кътаха чаши с чай в облечени с ръкавици ръце. На отсрещната страна на улицата, светещо като открито огнище на фона на околната тъмнина, беше денонощното „Смитфийлд Кафе“ — оазис на топлина и мазна храна с размерите на дрешник.
Кафето нямаше своя тоалетна, използваше по споразумение тази на букмейкърския офис през няколко входа. Той обаче щеше да отвори чак след три часа, така че Страйк свърна в странична уличка и облекчи до тъмен вход мехура си, пълен със слабото кафе, погълнато по време на целонощната му работа. Изтощен и гладен, той влезе най-сетне с удоволствието, което може да изпита само човек, прехвърлил границата на физическата си издръжливост, в помещението, наситено с плътен мирис на мазнина от пържени яйца и бекон.
Двама мъже в суитчъри и водонепромокаеми клинове току-що бяха освободили маса. Страйк провря масивното си тяло в тясното пространство и се отпусна с доволно изпъшкване върху твърдия стол, комбинация от дърво и метал. Почти преди да е отворил уста, собственикът италианец постави пред него чай във висока бяла чаша, придружен с нарязан на триъгълници бял хляб с масло. След пет минути пред него се мъдреше пълна английска закуска в голямо овално плато.
