Читать «Копринената буба» онлайн - страница 20

— Никой ли не ви е казал?

— Какво да ми е казал?

— Какво има вътре — посочи Фишър. — Какво е направил.

— А какво е направил?

Усмивката на Фишър помръкна. Той остави кафето на бюрото си.

— Бях предупреден от топадвокати в Лондон да не разкривам това — заяви.

— А кой е наел адвокатите? — попита Страйк. Когато Фишър не отговори, той настоя: — Някой различен от Чард и Фанкорт?

— Не двамата, само Чард — рече Фишър, паднал лесно в клопката на Страйк. — Макар че на мястото на Оуен аз повече бих се опасявал от Фанкорт. Може да бъде голям проклетник. Ужасно е злопаметен. Не ме цитирайте — побърза да добави.

— А този Чард, за когото говорите? — подпита Страйк, движейки се наслуки в полумрак.

— Даниъл Чард, президент на „Роупър — Чард“ — поясни Фишър с едва доловимо нетърпение. — Не разбирам как Оуен си е въобразявал, че ще му се размине, след като е извъртял такъв номер на човека, управляващ издателството му, но такъв си е Оуен. Най-монументално арогантният и самозабравил се негодник, когото познавам. Сигурно си е мислил, че може да обрисува Чард като… — Фишър млъкна и се засмя неловко. — Направо съм опасен за себе си. Накратко, учуден съм как дори Оуен е могъл да повярва, че такова нещо ще му се размине. Нищо чудно да се е стреснал, когато е осъзнал, че всички съвсем точно са схванали намека му, и затова е побягнал.

— Съдържанието е клеветническо, така ли? — попита Страйк.

— Това е малко сумрачна територия в литературата — коментира Фишър. — Ако кажеш истината чрез гротескни похвати… Аз, разбира се, въобще не твърдя, че нещата, които той пише, отговарят на истината — побърза да вметне. — Няма как буквално да са верни. Но всички са разпознаваеми; описал е доста хора, и то твърде сръчно… Всъщност напомня ранните творби на Фанкорт. Кървища колкото щеш и изобилства от мистериозен символизъм. На места не разбираш добре накъде бие, но искаш да знаеш какво има в торбата, какво има в огъня.

— Какво има… къде?

— Няма значение, просто неща от книгата. Лионора не ви ли разправи за нея?

— Не — отвърна Страйк.

— Странно — каза Фишър. — Тя би трябвало да я познава. Винаги съм си представял, че Куин е от онези писатели, които изнасят лекции на семейството си за своята работа на всяко хранене.

— Защо решихте, че Чард или Фанкорт биха наели частен детектив, след като не сте знаели, че Куин е изчезнал?

Фишър сви рамене.

— Не знам. Предположих, че някой от тях се опитва да разбере какво възнамерява той да прави с книгата, та да могат да го спрат или да предупредят новия издател, че ще го съдят. Или пък се надява да открие нещо срещу Куин и да отвърне на огъня с огън.

— Затова ли толкова държахте да се срещнете с мен? — попита Страйк. — Вие знаете ли нещо срещу Куин?

— Не — разсмя се Фишър. — Аз просто съм си любопитен. Исках да науча какво става.

Той погледна часовника си, преобърна един проект за корица на книга пред себе си и леко отмести стола си назад.

Страйк разбра намека.

— Благодаря ви за отделеното време — каза той и се изправи. — Ако се чуете с Оуен Куин, бихте ли ми съобщили?